Не стана точно както го мислехме. Още първия ден се сблъскахме с тъжния живот на продавците на книги. В няколко антиткварни книжарници не искаха да купят от нас. Имали цели камари, които не можели да продадат. А на едно място се случи нещо удивително. Не успяхме да продадем, но пък купихме две-три книги. Антикварят взе от нас парите и веднага отскочи в отсрещната пицария, за да си вземе нещо за ядене. Докато ядеше, беше склонен да купи от нас за два лева Брулени хълмове. Но леля размисли и отказа.
Тръгнахме си унили.
- Няма да си продам Брулените хълмове за два лева, Виде. Знаеш ли, че за нея съм чакала на опашка през зимата на 1975 година пред Руската книжарница. През соца само там пускаха западна литература и в три през ноща правехме списъци на чакащите. Получих измръзване на пръстите на краката втора степен.
А заради тази-тя измъкна най-отдолу Живот на заем-дясната ми гърда остана по-увиснала от лявата. През пролетта на 1960 -а чаках с батко ти, тогава беше сукалче. Вися на гърдата ми цели три часа. Най-накрая хората ме съжалиха и ме пуснаха без ред. А тези два тома на Франсоа Мориак едва не ми костваха мястото, защото закъснях за работа и шефа се ядоса. Не , няма да си дам книгите . Оставям ги на теб.

Всъщност винаги съм мечтала за нейната библиотека.

Редактирано от vida1929 на 19.01.21 21:42.