Израстнах в работническо семейство. В училище ме млатеха, съучениците, ама и аз си ги млатих, не оставах по назад, падаше ми пердето и си ги млатих и то яко, не един път са ме привиквали в детската педагогическа стая да давам обяснения що съм ги млатил. Ми обяснявах им, (аз съм сам те са по двама трима, да не могат да бият ще ги бия и още как) та така, самочуствието ми винаги е било на ниво, сам съм си го вдигал, не бръснех никой. А за безмисления живот кво да ти кажа, и моя беше безмислен но до 23 годишна възраст, на тази възраст ме грабна един човек, и благодарение на него съм това което съм сега.

Та така, както те с теб и ти така с тях, ама с пълна сила, да им дойде акълът в тиквата, и най важното, никога назад, това го забравяш.