Re: / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Горкият той...какво само е преживял..маани..
ми и мен Андрей в 2 клас ме бутна и си разбих главата от парното..а Иван ми подложи крак, а аз се бях забързала за дъската и се пльоснах като жаба..а пък Николай ми казваше, че съм дребосък...а има и още..ама съм ги забравила, то и сега се смея на тези случки..
Години наред се опитвам да ти кажа, че с това поведение на "жертва" и хлапе освен някоя мама да си намериш, едва ли жена, ще се навие да те търпи.
Всеки е имал кофти преживявания, много кофти даже, ама ако ти живееш с тях, спомняш си ги, ти изпитваш същите емоции от миналото, как ще пораснеш..
Продължавам да твърдя, че всяка "болка" е урок, ама не да се откажеш от нещо, а просто да не правиш това, което са ти сторили, защото знаеш колко е гадно и че Вселената всичко връща, като бумеранг.
При мен е лесно, аз съм на години, където мога с мъж, мога и без мъж...но ти ако искаш да създадеш семейство, деца, просто се замисли къде бъркаш, та така се получава.
И остави това минало, то си е там, и ако не се справиш да приемеш или забравиш негативните спомени, ти просто ще си човек пълен с илюзии и страхове..няма да живееш, а ще съществуваш..
Нямам идея защо и аз влизам в ролята на мама, ама може би защото си на годините на племенника ми, а аз съм го отгледала..и майчиното ми чувство е много силно развито.
Търси и намери човешкият фактор..ако се разбирате като хора, след това различието между половете ще е по-лесно..и най-вече излез от позицията жертвено хлапе, което тропа с краче и мрънка, че той горкия, какво е преживял..а пък и жените какво са му причинили..а пък иииии..

пп не искам разговор..просто ти казвам това, което виждам, ако искаш се замисляш, ако искаш отминаваш...