Мен поне един път през 80те години целия клас ме чакаше след часовете пред училищната врата за да ме бие.В 9ти клас през септември 1993та нов клас, всички се бяха събрали пред мен и се подиграва и бъзикаха с мен.Изобщо никой тогава от тях не е подозирал за тогавашните ми бойни възможности и за агресивната ми психика.След по-малко от месец пребих един от тях, свалих го на земята със страничен юмручен удар и после го допребих.След това бих още един и тогава класът се отдръпна от мен и престанаха да се бъзикат.После насилието продължи и над други.Момичетата зовяха да се съберат всички момчета и да ме пребият, но до такава атака не се стигна.Имал съм поне 3 родителски срещи в рамките на които родителинте на целия клас се оплакват на майка ми или на баща ми от поведението ми.Как стана тази метаморфоза от отличен ученик да стана бияч и металист вероятно е от пубертета.

Пишеш, че живота ти бил безсмислен?Намери си хоби.Аз моето любимо хоби го намерих още през декември 1987ма година и това са наблюденията.Прекъсвал съм само от август 1993та до края на декември 1998ма и от средата на декември 2015та някъде до септември 2017та.Ако ми писне това хоби мога да слушам нови метъл албуми от тубата, или да чета интересни исторически материали в интернет.Винаги съм имал с какво интересно да се занимавам.