Когато някой не иска нещо, си казва направо "не искам", театрите, които се разиграват или оправданието да не обидиш някой, не е фактор за чисти човешки отношения.
Избягват се обяснения, затова се прибягва до лъжа. Ако някой директно ти каже "не искам", веднага ще го притиснеш да дава обяснения, ще го заобвиняваш, че те бил заблуждавал досега, ще вдигнеш пушилка или ще се разревеш, абе драми на кило. Много народ реагира кофти на директен отказ или на истината, затова лъжещият си спестява напрежения и драми, които не иска да съпреживява.
Да не говорим пък за лъжите, които изричаме, за да правим добро впечатление, сакън да не станем неприятни. Ако някой, когото не харесваш особено, упорито те кани да излезете дори на кафе, отклоняваш поканите с "не мога, заета съм, нямам време, някой друг път..." Не му казваш направо "не си ми приятен, абсурд да си го причиня". Лъжеш и го мотаеш, за да не станеш ти неприятната в неговите очи.
От суетност се лъже най-много.
Ний сме дебили и говорим само за червила и автомобили.
|