Ами значи нито една от тях не е твоето момиче.
Това е забележка от категорията "През нощта е тъмно", "човек трябва да диша" и "Слънцето свети"... Тривиално е и излишно да го споменаваш – тоест знам, че нито една от тях не е моето момиче.
Защо тогава трябва изобщо да се вълнуваш?
То не е до трябва, а до това, че съм жив. Нямаше да ме вълнува само ако бях умрял. Аз не съм вечен и искам своето от живота, където за по-малко от красавица просто няма да се обвържа, разбирай – да си губя времето. Който иска – да го прави.
Остави ги по пътя им и търси това, което е за теб.
Отказвам да приема, че това, което "е за мен", е по-малко от това, което искам. По-добре сам, отколкото в лоша компания и освен това съжалявам, обаче аз си падам само по красиви момичета. Не мога да си позволя да заживея отново в илюзии.
На онези, които биха прибегнали до аргумента "А ти какво ще й дадеш" отвръщам – не става дума за даването, а за изграждането. Няма значение дали мога да дам каквото и да било; има значение това, което казваш, да се случва.
На Нюк му писна да го лъжат. Рано или късно трябваше да се случи.
|