Виталити, въпросното момиче попаднало (не знам как) на моя профил и се впечатлило от някакви тривиални снимки от Дубай, след което ми изпратило покана за приятелство.
Тази покана пренебрегвах дълго време, защото първоначално си помислих, че идва от съседката на 11-ти етаж (която наскоро май се омъжи), но седмици, ако не и месеци по-късно, прегледах отново поканата и след като видях, че момичето е друго, я приех, за да видя какво би могло да излезе от това.
Когато приех тази покана, буквално по-малко от 5 минути по-късно тя ми писа. Да, разбира се, че прегледах профила й. Хареса ми и даже угасих гласа на дяволчето в мен, което ме ръчкаше да сея надежди, че нещо би могло да се получи с това момиче.
В самото начало на разговорката ви, си разбрал, че не е момиче, с което би излязъл?
Това го разбрах един ден по-късно, след като ми каза, че е трябвало да ми каже онова нещо, че всъщност си има приятел, с който са в свободна връзка.
И си написал куп небивалици, за да се позабавляваш със същество, на което само би могъл да се присмиваш, гледайки го от "висотата" на интелекта си?
Изброй небивалиците, които съм й написал. Горе е разпечатката – имаш всички необходими материали за това изброяване.
И не, не бих могъл само да й се присмивам, гледайки го от "висотата" на моя интелект. Единственото, което ми се въртеше в главата, е ,че мацката е готина и искам да изляза с нея. Не мога да разбера този начин на мислене, при който индивидът А вменява какво си мисли индивидът Б, а и честно казано отказвам да го разбирам.
Единственото вярно в последното маркирано в синьо изречение е, че аз действително исках да се позабавлявам с нея... Стига и на нея да й беше забавно с мен. А то не й беше.
|