Такова чувство, "завист", не съществува. Има много причини, които водят до действието описано от теб, но причината не е тази която ти описваш.
обяснение 1 ....
Когато някой се отнася отрицателно спрямо твоите възможности, то е защото ти му причиняваш неудобства с тях. Както вече казах, нашият мозък е устроен по този начин, да си задава все по-големи цели, в зависимост от постигнатото от другите около него и това води до дискомфорт. Да живееш в дискомфорт е гадно, за това всеки търси начин да го премахне.Това не е завист, това е като да искаш да спре да те боли главата. ... Ти обичаш ли да те боли главата?
обяснение 2 .....
Когато живеем с дадени хора на една и съща площ ... съседи, колеги и т.н. ... то неизменно си причиняваме емоции един на друг, които се натрупват с времето и стават на чувства. Един съсед ни е симпатичен, друг го мразим, трети ни вбесява и т.н.. Причина за емоции бол. Натрупването на отрицателни емоции, води до напрежение, което ние не можем да контролираме, след като веднъж се е превърнало в чувство. Единственият шанс да се отървем от това чувство е, да причиним на този човек такъв дискомфорт, какъвто ни причинява той. Така се чувстваме "отмъстени" и можем да започнем на чисто с натрупването на нови емоции. За да ти причини нещо такова, трябва да нарани нещо, което ти е скъпо ... все пак съседите ти не са психопати, за това няма да наранят твоите близки, но новата ти кола е добър вариант.
Но това не е завист, никой не ти завижда на ламарините дето си купила, а иска да ти върне жеста за негативните емоции, които си му причинила и натрупала.

Всеки човек изпитва емоции, въпросът е дали позволява да се натрупват отрицателните такива в него, спрямо един обект/субект. Защото от там на сетне, няма как да не изпита "завист"/ желание да причини и на въпросният обект/субект, това което той му причинява/.
Тук в дира, можеш да наблюдаваш този феномен постоянно. Хора, които са натрупали негативи към даден ник и го преследват с обиди, описания за човека зад него, без дори да го познават и т.н. и т.н. и всичко това, защото искат да си върнат отрицателното чувство, което този ник им е причинил.
И не, не му завиждат за нищо, не искат нищо каквото той има, защото дори не знаят какво той има /тук сме никове, без образ и иманета/, а не искат това, което този ник им причинява ... "главоболие"/напрежение и отрицателни емоции.
обяснение 3 ...
При мъжете има една природна даденост, "борба за надмощие", което също не е завист. Те не си завиждат на имането, те просто се борят по всякакъв начин да имат повече, дори като унищожат имането на другия. Ако се състезават с бягане, може и да спънат другия, ако виждат, че по друг начин не могат да победят. Не е честно, но целта оправдава средствата, защото това е природен феномен, не могат да го преборят, както не можем да преборим чувствата си.

Не вини другите, за това, че са по-слаби и по неиздържливи на психическо напрежение. Също така и не им приписвай някакви чувства, които да правят теб, нещо повече от тях. Това само те принизява до тяхното ниво ... те са ти причинили отрицателни чувства като са ти надраскали колата и ти за това им приписваш нелицеприятни качества, за да им го върнеш. Т.е. както виждаш, ти също изпитваш "завист", макар и под друга форма.

Човещинка е, да искаш да върнеш емоцията, камо ли чувството. Дори когато обичаме, искаме и другия да ни обича, да му върнем обичта която ни е причинил. Да не говорим до какви действия се стига в такива случай ... това пак ли е завист?

Човек най-трудно опознава емоциите си, точно поради тези нелепи обяснения относно това което чувства. Толкова е усложнил всичко, че сам се оплита в собствената си глупост и незнание. А емоциите, са много важен пътеводител към опознаването на себе си, на човешката ни същност, която е обща за всички ни, а от там и на останалите. Индивидуалността не е в емоциите ни, те са част от общата ни същност. Да си мислите, че не изпитвате нещо което някой друг изпитва, това показва само непознаване на самите себе си.

Много дълго стана, а и засегна много гледни точки, за това ще спра до тук.

.........