Интересна ми е завистта във връзката й с нарцисизма, агресията и социалната несправедливост.
В житейски план, не обръщам внимание на завистливите хора. Научих, че всяко нещо идва за сметка на друго и всичко постигнато има цена, понякога жестока. И в този смисъл, се опитвам да не завиждам на никого. Не винаги успявам.
А иначе съвсем по-махленски да ви споделя имам една съседка, не мога да разбера защо се държи така и дали не ми завижда. Когато приеха големия ми син в университета, приятелките ми честиха. Тя като чу, се намръщи- как така им върви на някои беееееее!!! Аз се опитах да й разкажа каква висока цена плати детето ми със здраве, безсънни нощи, очите му станаха на палачинки да чете , как за малко да хване язва. Но на нея като й кажеш думата цена, тя разбира ПАРИ и започва да разправя колко са дали за частни уроци за сина й , и пак не са го приели. По едно време пак тя ми вика за какво му е тая специалност, после нямало какво да работи. Синът ми си намери работа по специалността и се прехвърли задочно да учи и работи. Не мисля да й казвам, да не излезе ,че се хваля.

Редактирано от vida1929 на 06.10.14 11:15.