|
Тема |
Re: Психология на завистта [re: Mrany] |
|
Автор |
rumen77 () |
|
Публикувано | 04.10.14 21:32 |
|
|
Според мен има много случаи, в които е трудно да се определи отстрани, а понякога и самите хора не разбират, а и не се замислят, завист ли чувстват или нещо друго. Например критикуването, да не употребявам по-точни думи , на партиите и политиците, то също може да мине за завист. Зависи от човека. Ако цял живот е крал от държавните заводи, а сега това е секнало, обаче чете и слуша за това как политиците крадат космически суми. Но при друг човек същото може да е предизвикано от ярост. Аз се опитвам да се въздържам от злословене по чужд адрес, но се е случвало. Мисля, че ставаше въпрос за някакво чувство за справедливост, защото е ставало срещу хора, които съм смятал, че не са успели честно за нещо, или че са си нагласили живота благодарение на връзките на мама и тате, а сега даже едва ли не другите сме длъжни да им се възхищаваме. Но мисля, че беше по-скоро презрение, отколкото завист. Мисля, че човек рядко трябва да си позволява лукса да говори лошо за другите хора, защото никой няма полза от това. Както се казва - за живите, както за мъртвите - или добро, или нищо.
|
| |
|
|
|