Завистта към успеха на другия - роднина, колега, приятел – що за лошо чувство?
Вместо да се изпитва радост, че някой е успял – злост, коментари, завист, упреци от сорта : „Защо тя…?“; „Ама той да не е повече от мен? „ и др. под.
Честно казано ме дразнят подобни изблици и страшно ме възмущават. Едва се сдържам да не насоля някого директно с „Бе ти за къФ се мислиш? Айде стига завист и злоба!“ Но не се знае. Някой ден, ако съвсем ми писне, ще взема да кажа нещо недообмислено.

Аз съм го обмислила, това което смятам да й кажа, когато дойде момента. Но няма да е "За каква се мислиш", нито нищо от тоя сорт. Тези реплики са от нейния арсенал, не от моя. А аз не искам да се боря с нейните средства. Ще я накарам да се откаже от нейните средства и да се бори по моите правила и това битката ми е спечелена. Не знам дали ме разбираш...Ама и аз направих от мухата слон.

Сама разбираш, че всеки се бори за нещо и сигурно се досещаш,че завистта е нещо нормално за природата на човека. Понякога тя се вижда ясно. Но друг път е прикрита. Прикритата завист е по-опасна. Трябва да я различаваме, за да можем да се погрижим за себе си. Иначе отсрещния започва да ни мачка. В такива моменти трябва да кажем нещо, да реагираме по начин, който не дава възможност да другия да ни манипулира откъм нашите слаби места.
Моята съседка винаги ми крещи. Какво може да означава това? И аз ли да крещя?