|
Тема |
Re: Психология на завистта [re: vida1929] |
|
Автор |
Mrany (Мръни) |
|
Публикувано | 09.10.14 10:20 |
|
|
Няма за какво да ми се завижда. Днеска съм добре, утре как ще съм - един Бог знае. Сега може да съм супер, ама не винаги ще е така. Както и обратното. Случвало се е да чувам тънки коментари от завистливо чувство, но ме засягат по друг начин. От близки хора ако е - разочаровам се, става ми тъжно.
Но, честно казано, когато съм страничен наблюдател ми е много по-неприятно и се нервирам. Същото е и при клюките. Дразня се. А когато са примесени със завист - дразня се и се нервирам. Стигала съм до там, че след подобни слушания ме боли главата и се чувствам толкова уморена, все едно съм била цял ден на строеж.
Зная, че си права. И то си права де. Тези мои емоции влияят негативно на мен. Не мога да ги овладея. От малка съм такава. Има ли нещо подобно, несправедливо/по моите разбирания де/ и се ядосвам.
Директно говаря без завоалираност, когато говоря за себе си. Към другите се опитвам да преценявам кога да съм директна и кога да говоря с тънки намеци. Хората са различни и различно реагират. Някой са злопаметни и злобни. Други пък са депресивни натури, обидчиви.
Това е моето виждане. Не го налагам на никого. Просто го споделям.
|
| |
|
|
|