Да ти кажа честно, не ми се пише за завистта. Не ми се мисли просто. Обичам мили, нежни и състрадателни хора. А такива хора рядко завиждат. И дори да завидят лекичко на някого, те го правят не със злоба, а по-скоро с тъга за самите себе си.
Иначе ако се замисля надълбоко по темата, стигам до това как са ни възпитавали в семейството, каква е ценностната ни система, идеологическите ни виждания и обществото, в което живеем. Не знам ти на колко години си, но аз съм от едно поколение, за което е малко късно да се променя. Давам си сметка, че съм изкривена още от училището и университета с идеите на.... марксизма Да, там смятам, че е първопричината за начина ми на мислене, с който марксизъм така ни е промит мозъка,че няма спасение. До скоро вярвах в идеите за класовата борба, класовия враг и прочие глупости. А какво всъщност общо имат те със ЗАВИСТТА, сигурно ще ме попиташ. Ами много общо. Марксизмът, впрочем и нацизмът, които са идеологии на пролетариата( тълпата,както ги нарича Файлът), ратуват за свобода, равенство, братство. Постигнати обаче как? Чрез класова борба и унищожение на врага. А как ще насъскаш някого да се бие? Чрез завист и омраза.
И стигаме до омразата. Тя включва задължително завист. Завист че някой е богат. А ти си беден.Завист,че някой бил притежавал средставата за производство, а пък ти -не.
И така изначално закърмени със завист, си подкарваме, та цял живот. После почваме да завиждаме на някой,че някой е красив,образован, бял, проспериращ, здрав. В същото време се дразним и когато някой е беден, грозен, прост, необразован, черен, болен. Какво излиза? Завиждаме и мразим различните от нас, независимо какви са те.
И къде остава любовта между хората, в нейния библейски смисъл?
Не може ли богатият и бедният да си живеят мирно и кротко, без да се колят и бесят, и без да си завиждат.
Ма и аз как задълбах. Нерде завист, нерде врагове и класова борба.
Редактирано от vida1929 на 08.10.14 19:35.
|