Депресията и волята за живот
Карол Раймер

"Сърцевината на всяка болест – както физическа, така и психическа, има една основна рана – напрежението от вътрешния конфликт, който изглежда непреодолим и който може да генерира горчивина, гняв и загуба на воля за живот...
Майкъл Балинт


“Волята за живот” е огромна мистерия и всеки медицински работник знае, че това засяга както физическото ни, така и психическото ни добруване. Оцеляването зависи от желанието на болния човек да оздравее. Съзнателно той може да заявява, че иска да живее, но някъде вътре в себе си всъщност да изпитва желание да се върне у дома и този копнеж по смъртта може да бъде много по-силен от всяко съзнателно обявено намерение да се подобри.

Съществуват купища статии, книги, теории и др., които се занимават със страданието от депресията и начина, по който тя отнема “волята за живот”. Депресията е универсално преживяване. В най-тежката си форми тя е много инвалидизираща.

Дали нечия депресия се счита за достатъчно сериозна, за да й се обърне внимание, ще зависи от това доколко разболяваща изглежда. Ако човек е със силна воля и решителност, често продължава да живее както досега. Това, за което не си даваме сметка, е че депресията не си отива - тя просто става по-малко осъзната или започва да се проявява тялото – оттук и болестите.

Защо някои хора имат способността да посрещат предизвикателствата и преходите, докато други потъват в горчивина и безнадеждност и заживяват на ръба между живота и смъртта? Този проблем може да се корени в загадката на индивидуалния вроден характер, за който можем да получим много прозрения от рождената карта (хороскоп).


Клинична депресия
Обикновено е свързана със загуба на либидо – състояние на апатия и безчувственост, загуба на енергия и интерес към хора, обекти и социални активности. Обикновено физическото съотвествие на това състояние е хронична умора. Жизнената сила се е отдръпнала от живота. Понякога се наблюдава разсеяност и невъзможност за концентрация. Обикновено човек пренебрегва личната си хигиена, не си прави труда да се мие и да носи чисти дрехи. Сънят и хранителните навици са нередовни. Външните проявления са много – и винаги са отклонение от нормата. Сякаш човек е потънал в дълбока, тъмна пропаст, затворен в отчаяние, което не се усеща. Различни жизнени ситуации могат да предизвикат такова състояние – мъка, чувство за загуба, изоставеност и т.н.

Маниакална депресия
Яростна защита, при която индивидът бяга от настъпващата тъмнина на дълбока депресия в полубожествени висини, където вярва, че е надарен, специален, способен да постигне всичко и всъщност е безсмъртен. Зад маниакалното бягство се крият тъмнината и сянката. Маниакално-депресивният индивид е заседнал в параноидно-шизоидна позиция, балансирайки между последователното идентифицаране с абсолютното зло и абсолютното добро.

Терминът “сянка” е много обширен – може да включва редица измерения на преживяването – слабост, чувство за малоценност, злина, изкривеност и тъмнина, примитивност.

Кой си ти без твоята маска и приемлива персона? Човекът, който е затънал в депресия, не е способен вече да използва своята персона, за да се скрие от нещото отдолу, мъртвото тяло с всичките му грехове и тъмнина. Ако погледнем на депресията в този контекст, тя е действителният край на детството и реалният сблъсък с истинската ни същност и ограничения. Тя обикновено е началото на много важен процес на израстване, който зависи от разбирането и интегрирането на болките и страховете, които населяват индивида. Без помощ и разбиране много хора затъват.

Самоубийство и гняв
Депресия, причинена от силен и жесток, подтиснат гняв, често подтиква към опити за самоубийство. Неуспешно самоубийство е това, което се проваля защото всъщност така е замислено. То е зов за помощ и начин да бъдат наказани другите, накарани да се чувстват виновни и отговорни за ужасното депресивно състояние, в което се намира индивидът.

Фобии
Този вид неосъзната депресия се проявява по заобиколни начини – обикновено чрез физически симптоми и модели на поведение с принудително саморазрушителен характер. Все още няма връзка между човека и депресията, освен символична такава, която само страничен наблюдател може да забележи – натрапливо хранене, пушене, пиене, липса на грижи за тялото, безсъние и т.н. Ако човек допусне признаци на осъзнаване, нещо започва да се случва - обикновено това е откритието, че си страшно депресиран. Това е началото…

Депресивната Позиция
Този етап на развитие е част от процеса на оформяне на Eгото в детството. Ако този процес е прекъснат или не е отработен, то тогава определени етапи от него ще се възобновят в патологията на възрастния човек. Идеите на Мелани Клайн са много ценни, защото ни помагат да разберем пътищата на депресията (“Завист и благодарност”, Ню Йорк, 1984 г.). Клайн допуска, че това е психологическо състояние, което възпрепятства интегрирането на добрите и лошите чувства. Едно малко дете не е в състояние да понесе амбивалентни емоции като любов и омраза едновременно. То все още не може да се справи с преживяването на доброто и злото в майката или в себе си. Клайн смята, че има огромно напрежение между чувството на любов и доверие от една страна, и на омраза и разрушителност от друга. Ако Егото не може да побере в себе си съзнанието за възможност да чувстваш едновременно омраза и любов към някого, без да бъде унищожен - и че е възможно едновременно да обичаш и мразиш - тогава тези амбивалентни чувства ще бъдат разцепени. Майката е черна и отхвърляща, докато детето преживява себе си като добро и обичащо - или майката е добра и любяща, а детето преживява себе си като черно и зло. Доброто или злото ще се проектират навън, а с противоположното се идентифицираме. Оттук и параноидно-шизоидната позиция – параноидна защото параноята винаги е свързана с проектиране на собствените деструктивни чувства навън към другите, а шизоидна, защото има съществено разцепване между емоциите, които принадлежат на един и същ човек и са изпитвани към един и същ обект.

Параноята е предепресивно състояние. Преминаването от параноидно-шизоидна към депресивна позиция означава постепенно отделяне от майката - детето постепенно изплува като отделна същност с наченки на индивидуалност, както и майката с нейната различност от детето. Повечето хора си остават “заклещени” между тези два етапа на развитие.

Любимите хора са или идеализирани, божествени обекти или ужасни, студени, отблъскващи чудовища. Обикновено любовникът отначало се идеализира, докато човек се чувства едновременно малоценен и щастлив, че е намерил такъв прекрасен човек. После, когато любовникът те нарани, божественият обект бързо се превръща в дявол, а човек се оказва невинна жертва на нечия безчувственост.

И така, ние разгледахме депресията като обърнато навътре или индиректно проявление на подтиснати разрушителни емоции и етап на развитие, който е необходим за преминаването на индивида от инфантилно и неоформено състояние към такова, в което Егото - центърът на съзнаваното - е силно и способно да се справи и общува с живота. Препоръчително е да се има предвид качеството на скърбене, което неминуемо придружава този преход към чувство за идентичност, защото той наистина е преход от детството с присъщото му идентифициране с родителя - към зрелостта и чувството за отделност.

Депресията е свързана не само с разрушителни чувства, но и с отделност и отделеност - и поради това с траур, макар че може и да няма външно видима причина за скръб.

Да мислиш, да чакаш, да постиш.