"Но тук го има момента, че понакога един психиатър ще е по-склонен да предложи медикаментозно лечение дори на заболяване, което може да се третира само психотерапевтично, т.е. има го моментът с професионалното изкривяване малко или много" Да, така е, когато става въпрос за психиатър. Но същото е валидно и за един психолог-да лекува с психотерапия заболяване, което може да се повлияе от лекарства.

Явно не си ме разбрала или не съм се изразила правилно. Става въпрос за психиатри, работещи психотерапия (има такива) и за психолози психотерапевти. Та в този смисъл приемаме, че става въпрос за психотерапия, провеждана от двама различни като обучение, опит и практика специалисти. Едно е психолог да се обучи в една или две школи и да разполага само с това и един лекар, психиатър, който владее същите 2 школи. При това този лекар е работил с болни хора години наред, докато вземе специалност, а след това е учил същото, което и психолога е учил в тези две школи. Т.е. за мен лекарят е с обиколки напред – като опит, контакти, познание за болестите и влиянието им върху психиката и поведението на човека.
Въпросът ми е породен от това, че като чета постове на психолози психотерапевти и на лекари психотерапевти има голяма разлика в изказа, начина на представяне и на решаване на проблемите. Първите са много сухи, използват се тежки и далечни термини - Его, Аза, подсъзнателно, надсъзнателно... При лекарите психотерапевти изказът е много по-земен, по-човешки, по-близък за разбиране и вдъхва (поне на мен) повече доверие.