Самопознанието на терапевта никога не приключва. Това също е важно. Всеки психотерапевт успява да помогне единствено ако е в постоянен контакт с пациента в себе си.
Сама разбирате, че още в началото на обучението се обработва удоволствието от "властовата" позиция в помощния процес. Факт е че в началото избора се прави за да се изпита удоволствие от помагането на другите, т.е. другите се нуждаят от помощ а аз не . Много скоро обаче в обучението си по психотерапия човек се сблъсква с тези свои защитни механизми и т.н. В крайна сметка се стига до съзнанието за равнопоставеност.
Не ми става ясно защо дълбинната терапия да е нещо мое? Не е, тя е измислена преди 100г., аз просто съм я изучавал, а сега и прилагам. Вече съвременните изследвания, дори доказват че ранният преживелищен опит се отпечатва и генетично. В зряла възраст при определени условия може да се предизвика личностова промяна, която на свой ред отново внася промяна в гените, но след сериозна повтояемост. Това показва че всъщност дълбинната дългосрочна терапия е тази, която променя и то благодарение на своята дългосрочност. Изследването е на германски биолог за метилиране на гените.
Що се отнася до вашето усещане за мъгла аз ви разбирам, но няма как да влезем в някакви подробности без да имате солидна психодинамична подготовка. Тук изобщо не включвам четене на книги, а преживелищен опит в динамичен процес. Психодинамичната терапия трудно може да бъде разказвана и много лесно може да бъде изпитана.
" В крайна сметка важни са хората, които ще решат, че имат нужда от психотерапевт, както е важно също и да си решат проблемите(въпреки вашата помощ) "
Те винаги си решават проблемите сами, благодарение само на собствените си ресурси, които откриват в процеса на психотерапия.
Избора да се отиде на терапия никога не е случаен. Това е половината от терапията и е свързан със сериозна вътрешна борба. Така че човек започва да работи за себе си още от тогава.
http://positum-bg.com
Редактирано от t.todorov на 09.11.10 15:32.
|