Да, на първо място е потенциалът на клиента и личността на терапевта е по-важна от това към коя школа е, защото връзката клиент-терапевт е това, което "лекува".
Но по отношение избора на терапия, това има отношение към проблема, както и личността на клиента. Всъщност ако проблемът е залегнал твърде дълбоко, именно там дълбинната психо-динамична терапия не се препоръчва, защото няма как да се разрушат основите, на които е построена цялата личност на клиента без това да разруши и по-горните етажи от личността му, тук трябва по-структурираща поведенческа терапия, която да "подпре" "сградата". Докато при едни стабилни личностни основи и проблем по-назад в развитието, човекът има потенциала да работи върху него без опасност да се срине "до основи". Та, зависи от пациента при това не какво му се иска, а какво е подходящо.
Също и в зависимост от проблема и какво има да отработва зависи терапевт мъж или жена.
Та става въпрос за индивидуална полезност на избора, да.
Allons-y, Alonso
|