Да наистина тази тема винаги е будила и може би ще прадължава да буди различни дебати. Коя школа е по-добра, коя техника, кой, метод и кой терапевт. Кой ли не би искал да знае отговора?
Тук основната заблуда е, че методът или специалистът лекуват, помагат ....
Това обаче не е така. Нито метода нито школата или техниката лекуват. Лекува контакта между две човешки същества. Идеята на психотерапията не е да влезе в 2-3 редово определение, за да може да се изучи от студентите и да се изказва наизуст. Все пак този контакт е специфичен. Единственото нещо, което го прави по-различен от някакъв друг контакт е това, че терапевта, обучавайки се е бил дълги години клиент, или пациент, и тази роля у него е жива и никога няма да умре. Когато един терапевт си въобрази, че е "надменно ОК и няма какво да отработва" това означава, че не може да практикува своята професия в контекста на психотерапия. Това е така, защото истинската психотерапия означава не-здравата част на терапевта да се свърже с не-здравата част на клиента и понеже терапевта е с повече опит в личната си терапия да помогне на тази часта на клиента. Както се казва, ако клиента е сляп с двете очи, терапевта го води, защото е прогледнал поне с едното. Т.е. дали един терапевт е "добър" означава това, дали този терапевт си позволява ролята на пациент у него да го води. Тук опираме до въпроса, на какво ниво е личната терапия на така наречените "Психотерапевти" в България.
Въпроса за школите винаги е бил актуален и същевременно неадекватен.
Ако приемем, че психотерапията е практическото използване на достиженията на науката психология, ще бъдем много прави. Оказва се обаче че всяка една практически насочена школа набляга на част от теоритичните достижения на психологията и някак загърбва останалото за да се удари в гърдите като най-действаща /любопитното е, че историята на психологията се учи в 1-ви курс и има само 5-6 направления, а школите по психотерапия които ползват само тази теория са над 500!/.
Все пак теоритично има няколко направления в психологията и това е факт който няма как да бъде пренебрегнат. Трябва да се каже че първият, който се наема с товара да систематизира достиженията на тогавашната наука е Фройд. Той поставя началото на явлението психотерапия. Естествено от тогава до сега нещата са толкова различни, че ако Фройд се появи днес, като специалист би бил доста неуспешен.
Коя школа е права?

Коя школа е "истинската" школа?
Кой терапевт е "истинския" терапевт?

Все едно сме в омагьосан кръг.
Представете си един клиент който е сменил вече поне 5 терапевта и няма никаква надежда.
Представете си един терапевт който е вложил много пари и поне 10г. от живота си за да научи някакъв терапевтичен метод. Какво ще му коства да признае, че е сгрешил?
И все пак терапията действа. Терапията действа дори на места, за които лекарите даже на са убедени, или се изненадват .... /например диабет тип 2/.
Не е вярно че няма изследвания. Има и те доказват, че не метода, а личността ма терапевта лекуват най-много. Но не коя да е личност, а тази която терапевта създава благодарение на дългогодишната си лична терапия.

Скоро в Германия бяха опоменати резултатите на дългогодишно изследване.
Отпечатва ли се по някакъв начин върху гените на човек неговия първоначален опит, като дете?
Категоричният отговор е - да.
Човешките гени през първите 7г. позволяват моделиране. Това моделиране е свързано с възпитание, опит, изобщо ...... преживявания на Аз-а с реалността.
Може ли такива /метилирани/ гени /създадени от преживения опит/ да бъдат променени?
Както сами разбирате, отговора на този въпрос би отговорил на това има ли нужда от терапия ...... помага ли терапията, след като вече доказано е ясно, че характеровите особености имат своите биологични детерминанти?
Същото изследване показва следните резултати:
Метилирането /създаването на определени характерови гени/ подлежи на промяна.
Това обаче става за дълго време и ако човек занемари резултата си гените отново се връщат към първоначалната си форма. Какво означава това? Това е първото доказателство, което потвърждава вярването, че единствено дългосрочната и дълбинна психотерапия може да промени дори характеровите гени при определина повтаряемост и други предпоставки.
Ако въпроса се сведе до това, какво е терапия и какво не ..... терапия винаги е било, и ще бъде промяна на вътрешното усещане на човек за това, как живее между собствените си закони и тези на обществото и по какъв начин преживява своето съществуване.

http://positum-bg.com

Редактирано от t.todorov на 29.10.10 00:38.