|
Темата за това, коя е най-добрата психотерапия е спорна и въпросът за избора на психотерапевтична школа, методи и способи стои пред всеки психотерапевт. Практиката през годините на развитие на психотерапията е показала многократно, че няма универсален метод и начин за постигане на умствено здраве. Въпреки това, за да се постигнат добри резултати от психотерапевтичната работа триябва да се отговори първо на следния въпрос: Що е психотерапия и какви са нейните цели?
Психотерапията е метод за работа с пациенти, който цели да им помогне да модифицират, променят или отслабят действието на фактори, пречещи на житейската им ефективност. За осъществяването на тази цел се използва взаимодействието между психотерапевта и пациентите. Кои конкретни методи ще се приложат зависи от представяните симптоми и трудности, както и от следваната от психотерапевта теория. Една от целите на психотерапията може да бъде да се помогне на хора, които изживяват тревожност в следствие на фрустрация, да погледнат реалистично на възможностите и отговорностите си. Следващата стъпка може да бъде научаването им да се справят с фрустрацията и депривацията по неразрушителен начин. Друга цел на психотерапията може да бъде да окаже помощ на хора да се самоактуализират или да живеят максимално разгръщайки потенциала си.
Трудностите, които хората изпитват в нашето обшество, са резултат от различни фактори. Някои от тях са в следствие от неадекватно отглеждане в детството, други пък от фактори в настоящето, от лоши взаимоотношения в междуличностни ситуации или от изкривени възгледи за света.
Друга цел може да бъде да се помогне на хората да намалят или отстранят тревожността, да се справят със стреса и да намаляват въздействието му. Стресът и тревожността могат да са дълготрайни или да произтичат от сегашния живот.
Като допълнение към психотерапията често пъти се включват различни психотропни медикаменти, като лекарства намаляващи тревожността и антипсихотични препарати. Те помагат за намаляване на тревожността, която пречи на пациента да вербализира, да се концентрира и да участва в обсъждането. Антипсихотичните медикаменти могат да отслабят сериозните разстройства до равнище, на което пациентът е в състояние да сътрудничи за провеждането на психотерапията. Тогава той е способен да изследва проблемите и трудностите, довели до тежкото емоционално разстройство.
Трудността от избиране на психотерапевтична школа или, за да звучи по-съвременно и необременено от предразсъдъци, методи за работа с пациенти произлиза от факта, че човешката психика е сложна и много често противоречива. Освен, че човек живее с миналото си, в настоящето и гледа към бъдещето, той е заобиколен от себеподобни и живее в общества. Вътрешните и външни фактори се борят за надмощие, за да предопределят как ние ще реагираме в различни ситуации и на различни стимули.
Психоанализата е силна, когато работи с миналото на човек. Според нея емоционалните разстройства и поведенческите дисфункции се пораждат от предшестващи преживявания, главно в детството; несъзнавани нагласи и изживявания, често дълбоко изтласкани; биологично обусловени нагони, които създават дълбоки човешки конфликти; и защитни механизми и отбягвания, които пречат на хората да се променят. Всеки от нас, ако бъде достатъчно честен най-вече към себе си, може да даде многобройни примери от своя живот, когато е действал без да осъзнава това, което го е подтикнало към определени действия или когато напълно се оставя на интуицията си да го води и след това не може да даде отче защо и как е направил нещо. Често пъти отдаваме значение на едни фактори обуславящи нашето поведение, защото искаме да скрием от себе си или от другите нещо. Психоанализата се опитва да улови точно тези моменти, защото терапията не може да върви успешно без да сме честни към себе си. Недостатъкът на този подход е, че е изключително дълготраен и бавен, а и малко са тези, които се осмеляват да надникнат в дълбоката си душевност, защото там най-често се крие страх. В помощ на психоанализата се оказва хипнозата, защото в хипнотично състояние лесно се работи с безсъзнателните структури на пациента и това позволява на терапевта лесно да го върне към предишни ефективни патерни на поведение, които са били забравени или изтласкани.
На противоположния полюс на психотерапевтичното многообразие е хуманистичната психотерапия, която също има своите основания да претендира за ефективност. Според нея главните източници на емоционални проблеми са отказът да се поеме изцяло рискът на живота и да се приеме неизбежността от смъртта; неспособността да поемаш отговорността за собствения си живот и поведение; свръхконформизмът, водещ до непрекъснатия натиск да се игнорират собствените преживявания и отказът да се експериментира със собствените потребности и желания. Хуманистичните терапевти се стремят да подчертават възприетите усещания на клиента и вътрешните му процеси на промяна и развитие, помагат на клиентите да придобият дълбоко вътрешно чувство за истина и да постигнат безусловно положително отношение и пълно себеприемане. Предимството на тази терапия е, че може да бъде краткосрочна и необременяваща с връзката терапевт – пациент, а също така и не толкова болезнена, защото не се занимава с дълбинен анализ на психиката. Тя е по-скоро едно по-добро изучаване на нас самите, за по-добра жизнена адаптивност.
Въпреки предпочитанията ни към една или друга психотерапия, трябва да се признае, че не е доказано, коя е по-ефективна и коя не. С различните видове – индивидуална или групова, медикаментозна и разговорна, се постигат резултати, но никоя не показва ясно преимущество над другите. Променливите, за които се оказва, че най-силно корелират с успешния изход, са факторите на клиента като сила на егото и мотивация за промяна, и факторите на личността на терапевта, като доверие, топлота и приемане.
В заключение е необходимо да се подчертае, че съвременната тенденция в психотерапията е еклектична. Враждата между отделните школи няма да помогне за развитието на тази област. Когато психотерапевтът приема новия опит и го съчетава със стария, несъмнено ще има по-голям успех в работата си и ще бъде полезен на другите.
M
и
н
а
в
а
щ
•watch if you're smart!•
|
Изборът на психотерапевтични методи и техники
