Аз пък изкарах 3 години в Локото, обаче нещо ми станаха слаби капилярите в носа и постоянно цапах татамито с кръв и за това се отказах, малко бях и в цска, там пък ни учеха да бием шамар в началото на спаринга, точно преди захвата, изненадвали сме били противника е такива ми ти неща...
Не ме тъжи със завоалираното за колата деее, толко ми взеха, не съм помислял, че ще има такова тълкувание като твойто...да речем, че е Трабантче ии ааа и примерно му се е прецакала маслената помпа и понеже вече не произвеждат в завода за това е толко скъпо
.
За мечтите.., кофти въпрос. Като, че ли спрях да мечтая. Това ако ми го каже някой би ми стане тъжно за него, а се случва с мен. Мога да ти разкажа за какво мечтаех преди, също като теб - Къщичка в планина, мисля Родопите ми е любима. Кораб с платна. Път. Пътуване...прашно шосе някъде където не знам къде съм, това е като моментно виждане когато съм си затварял очите.
Сега в момента мечтая единствено когато слушам музика и то не точно е мечтание, ами по скоро изфирясвам от Тук и блуждая .... не на определено място,....различни са виденията, понякога реални, понякога е мъгла, или за секунди все едно се гмуркаш и около теб е пълно с въздушни мехурчета.
нещо такова, ако искам да го опиша точно, ще ми е нужно да съм в това състояние, а не съм.
Виждаш ли-пролетта дойде,готино е. Хубав ти уикенд.
|