знаеш ли, и аз мисля, че реакцията ти към Дисана беше неадекватна, но мисля, че ти се е сторило, че те обижда или нещо друго, така и не разбрах за какво стана..да не я бъркаш с някой друг, аз не съм видяла нещо злобно да е написала или да е обидила някого /за разлика от други, които така или иначе никой не ги взема на сериозно, за щастие/..кое точно те подразни??!!
преодолей сега мисълта, че си нападнат и трябва да се защитаваш :)
относно чарка, мисля, че сега разбрах- по- скоро идеята ти е, че си годен чарк в дефектна машина??
знаеш ли, предишното ми предположение и това са коренно противоположни и биха били показателни за съвсем различен причинител на състоянието, в което се намираш..
не че и в двата случая отговарят на обективната действителност, но ние говорим за усещания, за начина по който възприемаш света..
едно е да си дефектен чарк в годна машина, съвсем друго е да си единственият нормален в лудницата..
общото обаче е, че и в двата случая си сам срещу всички..
и пак има разлика- в единият случай може да си отхвърлен, а в другият да си напуснал сам..знам, сега ще ми кажеш, че ти си се махнал, но по мои наблюдения много често напускането започва с отхвърляне..
просто заради гордостта си човек казва- ''о, аз се махам от тук, чупете си главите'', а истината е, че той отдавна не е бил възприеман като част от това място..
защото във всеки е заложен стремежът да е 'част от', да принадлежи..
ако поради обида се подтиснат такива основни човешки потребности, цялата система става нестабилна, и колкото повече човека се опитва да удържа, озаптява и налага контрол, толкова повече енергията от усилията му раздвижва и засилва нестабилността в системата..
и няма кой да те пренареди, трябва да го направиш сам, като се върнеш до мястото, където е започанло всичко, ефекта на пеперудата, нали си чувал..колкото повече време минава, толкова обхвата на сътресенията е по- голям..
ти сега си в най- силните си години, ще е загуба да ги проспиш, и не ме питай загуба за кого, ясно е, че за теб, а ако си мислиш, че не ти пука, то това се дължи на състоянието, в което си..
мога да продължа така да предполагам какво мислиш, но предпочитам ти да ми кажеш..
|