Не не, неправилно си разбрала. Чувството ми( а и не само то, разума също) ме кара да се усещам на неправилното място в неправилното време. Няма начин да не съм частица от машината,/другото е да стана отшелник в пустиня/, но не одобрявам начина и на "работа". Става въпрос за хората разбира се. И абсолютно всичко за което се сетиш свързано с човешките взаимоотношения, списъка е дълъг. Неща като, приятелство, любов, взаимопомощ, доверие, коректност, отговорност... и така нататък. Моето виждане е как всичко това е претърпяло крах, тук на това място в това време. Не желая да съм част от него и за това се сравних с дефектен чарк. Не зная, нагледах се на много фалш и лицемерие.., това е горе долу :)
Да-и не вярвам, че ми се полага, не вярвам, че ще имам блаженство, за спокоен-никога не съм бил, непознато ми е, в нищо не вярвам. А състоянието си мога( БИх МОгъл, ако пожелая) да го нарека най прозаично "Сдухване" . И така правейки го дребно като едното нищо ще го смачкам това сдухване. Но, това е насила, с разума си мачкам инстинктите си, така го боря, от време на време обаче доста ми натежават тези подтиснатости, щото те си тлеят вътре, добре затискани но живи. На моменти ми кипва и се получава в резултат примерно- проявление, писането ми във форум на откачалки, споделянето де. Нещата никога не са такива каквито изглеждат.
Разбираш ли
Редактирано от Shtil на 12.02.09 15:05.
|