Re: Анализирай това. / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Чудя се от къде да започна...Примерно от тук. Гледах няколко серийки на сериала Монк. Интересното е, че открих неща в които си приличаме, аз си знам дето не съм много в час, обаче там във филма човека си е откровена откачалка. Мен си ми е привично с моите си неща, така съм от както се помня. Ето зачетох се в този форум и пиша не за да искам мнение или визитна картичка на психиатър, ами е така нещо като споделяне. Примерно да речем-прочитам дума. Започвам да си я повтарям, ако е от 9 букви, добре всичко е наред. 3 срички по 3 букви -има хармония. Обаче ако е 8 буквена става сложно. Следва повторения до безкрай, като търся най уда4ния вариант.2 срички по 3 и една от 2 букви=8. разбира се 3-буквените са в началото и в края, тази с двете букви по средата, иначе не ми е хармонично и запецвам като съм в състояние да я повтарям с часове.Друг изход от ситуацията е да хвана изречение и докато ми говорят го правя симетрично на четни или нечетни срички, ако не се получи прехвърлям остатъчните букви в следващото изречение и така до като се наредят.Шантаво нали? Същото е и с цифрите по номерата на колите, събирам ги, умножавам ги, разделям само и само да се получи някакво приемливо число. Преминах всякакви духовни състояния на крайностите. Бях алкохолик, всеки ден по литър концентрат и така около 5-6 години, после ми омръзна и не съм слагал капка от не знам си кога си вече.Същото като с жените е, имах периоди с по няколко на куп,м/у другото на всичките им разбих сърцата, може би е скрита омраза от детството насадена, ненавиждам майка си.По точно вече ми е безразлична, което е още по зловещо, нали. И така до пълно отричане от жените, сега си кютам само с една. Преди години бях, лош и зъл. Отстоявах моите си истини и разбирания, пречупвах волята на хората и ги убеждавах в своята правота. За тяхно добро си мислех го правя, сега не ми пука за никого. В същото време се съгласявам с всекиго-Да оправдавах ги, че не са дорасли до като неусетно и най недопирния като натура и интелект го приемам. Страня зверски неописуемо от хората, не ми се говори с никого, не ходя по заведения-тотално затваряне и си ми е гот.Играя си някакви електронни игри и ми е по истинско от живота навън. Дори нещо повече, дотолкова ми хареса една игра, втълпих си, ако играя достатъчно дълго ще се вселя в нея. Откачена история. С две думи хич не ми се живее, само чакам да минат дните които са ми отредени и да си почивам за вечни времена. Не мога да се усмихвам, не и не, ако го правя е насила и си личи. Да не споменавам колко съм тъжен, една непозната беше ме търсила сред колегите, като "момчето с най тъжните очи на света".Скоро имах гости от детинството, исках да ги събера и когато насядаха и се разпиха, аз се изпарих, само тялото ми беше. Нито слушам какво се говори нито нищо, е така като дим от цигара.Дори и на тях не се радвам.Това вероятно е от многото предателства през годините които съм изтърпял.Това е само миниатюрна част от ненормалността ми, прищя ми се вероятно някой да ми каже, че си е съвсем в реда на нещата да си откачен на днешно време.Иначе не ми личи по никакъв начин, изглеждам и с поведение на уравновесен тип, или поне така си мисля.