Здравей Джордана,

Вероятно няма да ти бъда много полезен. За ПР практически не съм ползвал психотерапевт. Причината:

За депресията, след като попрочетох литература и установих, че не просто ми е омръзнал живота, а съм в депресия и след като разбрах от собствените си опити и от литературата по въпроса, че справянето сам, особено за начинаещи е почти невъзможно, се обърнах към Мадлен Алгафари. Ходих при нея малко повече от година по 1-2 пъти месечно (през лятото тя не работи около 3 месеца). Около две години след като приключих сеансите при нея, получих паническа атака и й се обадих, като от опита с предишното лечение не вярвах да може да ми помогне. При депресията нещата се развиват много бавно и има време за бавно лечение като психотерапията. При ПР всичко е много по-остро и обсебващо ума ичовека като цяло, така че ми се струваше, че психотерапията няма да е достатъчно ефективна. Очакванията ми се потвърдиха когато Мадлен ми каза, че в този случай е най-добре да се обърна към психиатър за медикаментозно лечение и след първоначално туширане на симптомите мога да започна поддържаща терапия при нея.

Повече от месец ме тресеше ПР-то от 24 часа нон-стоп през първите 3-4 дни, през малки "почивки" по около 15 мин на всеки 3-4 часа, до слаби атаки по 10-15 мин два три пъти на ден. Отказах се да ходя при Мадлен, защото реших, че това, което ми трябва е когнитивно-поведенчески терапевт, който да ме научи как да реагирам на някои ситуации в живота, за да се науча да не изпадам в паника или депресия. По съвет на едно момиче, което навествяше тогава редовно клуба отидох при такъв терапевт, който се оказа пълен въздух. След десетина сеанса, на които просто си разговаряхме на теми провокирани от първите мои думи в отговор на редовния въпрос "Е, какво ще правим днес?", аз се отказах и реших, че ще се справя сам. Разбира се през цялото време продължавах да си взимам лекарствата. Пиех серопрам 40 мг, който в последните 3 месеца на миналата година намалявах по препоръка на лекаря с по 10 мг дневно и два дни преди Нова година го спрях. Съпътстващо за потискане на евентуални кризи пиех по 0.5мг ривотрил и след като някъде около 7-8-я месец започнах да забравям да го пия, започнах плавно да го спирам, намалявайки дозата, като последната трошичка от 0.125мг изпих на 18 август 2006 и оттогава не съм изпитвал нужда от него.

Цялата ми сага с много коментари от други хора, можеш да прочетеш, ако желаеш тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kapincho на 24.01.07 21:29.