Здравейте момичета. Благодаря ви за добрите думи!

Ще си позволя още два съвета към вас.

Не бързайте да спирате лекарствата (Фортуна, когато/ако ги започне). От това, което съм прочел и изпитал на гърба си няма физическо (химическо) пристрастяване към тези лекарства, поне в рамките на година-две прием. Привикването е по-скоро психологическо. Точно затова не бива да се спират преждевременно и в никакъв случай рязко (примерен период на спиране е 3 месеца). Ако се опитвате да ги спирате когато още не сте се стабилизирали напълно, при всяка проява на симптомите ще се връщате отново към тях и това в крайна сметка ще затвърди една навикова връзка - проблем - хапче, спирам хапчето - проблемът се завръща. В даден момент просто ще свикнете с мисълта, че хапчето е единственото спасение и тогава вече наистина ще се появи привикване. Ако конкретните медикаменти ви влияят добре, продължавайте да ги взимате колкото ви предписал лекарят и едва когато сте напълно сигурни, че вече можете да се справяте без тях (такъв момент непременно ще настъпи) говорете с него за метода на спиране. Ако спирането ви върне почти веднага към старите симптоми, възобновете приема и изчакайте ново, по-устойчиво стабилизиране. Не е страшно. При мен се получи с ривотрила. След като 3-4 пъти почти забравях да го взема реших, че ще го взимам през ден или два и в края на първата седмица започнаха да ми се връщат някои симптоми на ПР, макар и в лека форма. Възобнових нормалния си прием за около седмица и след това (и консултация с психиатъра) вместо да разреждам приемите, започнах да намалявам много плавно дозата. Мисля, че това също съм го писал в "ПР и ривотрил - спиране".

Втори съвет, който мисля, че също го писах там (казвам мисля, защото няколко месеца си писах на бележки с няколко "колеги" по съдба и вече не съм сигурен кое къде съм го писал). Той се отнася до справяне с ПР атаки в начална фаза и по-лека форма, преди да са се задълбочили.

Тъй като тези феномени се случват в емоционалната половина на мозъка, а двете половини не могат да бъдат еднакво активни в един и същи момент, се прилага един трик на прехвърляне на активността в рационалната половина на мозъка, при което атаката спира. Методът е много прост, но е възможно и да не сработва абсолютно винаги. Зависи от силата на атаката и от вашите способности да си наложите пренасочването. Аз съм го ползвал 7-8 пъти и само едни път, когато ми се стори, че няма да успея да се справя взех четвърт (0.5мг) ривотрил. Ето самия метод:

В първия момент, в който усетите, страха или напрежението или пък ви мине мисъл, която би могла да зацикли и да ви доведе до атака, веднага започнете да пресмятате на ум прости математически действия, но достатъчно сложни, за да ви накарат да се съсредоточите (обикновено броене, дори отзад-напред обикновено не е достатъчно). Пример за такива пресмятания: Повдигане на числа на квадрат - 2 на кв=4, 3 на кв=9, 4 на кв=16. Сега, каква е разликата между квадратите на тези числа? Между квадратите на 3 и 2 е 9-4=5. Между квадратите на 4 и 3 е 16-9=7. Странно, излиза, че квадратите на последователните числа се различават един от друг с последователните нечетни числа - 5, 7, 9 и т.н. Опитайте се да се сетите каква ще е раликата между квадратите на 9 и 8 без да ги повдигате на квадрат, а като преброите кое е поредното нечетно число, което отговаря на тази разлика.

Когато цялата тази задачка премине през мозъка ви толкова дълго, колкото е нужно (примерно 5-10 мин), в един момент ще усетите, че паниката ви е отминала. НЕ СЕ СЪСРЕДОТОЧАВАЙТЕ върху това усещане, защото като мислите за него, паниката пак ще се върне. Продължете още малко със задачката и междувременно се опитайте да се захванете с някакава работа, която ще ангажира мозъкът ви (четенето на книга не е най-добрия вариант). Използването на една и съща задачка, ако не се развива и усложнява, престава да работи след 3-тия или 4-итя път. Затова си подгответе няколко задачки, но не ги проигравайте предварително, защото после мозъкът ще ги "знае" и няма да се съсредоточи достатъчно. Просто си ги намислете за да са ви под ръка щом ви потрябват. Ако паниката се появи вечер, когато си легнете, продължавайте с пресмятанията докато или заспите, или неусетно ви се появят други приятни и норлани мисли, с които пак ще заспите.

Лека нощ!

Капинчо