Здравей Джордана,

Първо не забравяй, че съм лаик, т.е. нямам никаква професионална основа за съжденията си. Всичките ми изводи са на базата на доста прочетено по въпроса, лични преживявания и анализи, потвърдени от литературата, двама психотерапевти и двама психиатри в личния ми проблем.

Разликата между депресия и ПР е доста голяма. Дори бих казал, че симптомите са противоположни. Връзката е, че хората склонни към депресия са по-склонни към ПР отколкото "нормалните" хора. Не е задължително обаче човек да се сблъска и с двете през живота си.

При депресията основният симптом е отчаянието от безсмислието на живота и нежеланието да се прави каквото и да било - работа или забавление. Особено забавление. Тук има един малък прарадокс. Има хора, които несъзнателно прикриват/компенсират депресията си със свръх активност. Това обикновено са хора със силен характер, амбиции и голямо самочувствие. Те не могат да приемат, че са слаби и да се отдадат на "стандартната" депресия, а се самообвиняват, че са се отпуснали, че са станали мързеливи. Казват си "Стегни се!" и се товарят с колкото може повече работа. Понеже не им остава време да се отпуснат, те лъжовно смятат, че не са в депресия. Разликата между тези хора и нормално свръхактивните е, че ако първите спрат да работят, те много бързо ще изпаднат в "стандартната" депресия, докато другите просто ще си починат, докато си намерят ново поле за изява.

При депресията човек се чувства напълно ненужен, всичко е безсмислено. Това, което той прави и това което вършат околните. И най-интересните забавления преди депресията, сега му изглеждат скучни, глупави и досадни. Има един основен конфликт в депресирания човек. На него много му се иска да прави "нещо", защото неправенето го тормози. В същото време няма такова нещо, което да му се прави "точно сега". Примери:

"Би било чудесно да излеза в планината, но точно сега е малко хладно (горещо, късно и т.н. извинения) и не мога. Може би утре." (това "утре" никога не идва, докато човек е в депресия).

"Трябва да поорежа цветята в градината. Това даже би ми било приятно, но точно сега малко ме мързи. Със сигурност ще го направя утре" (вече се досещаш за резултата).

Какъв е смисълът да се видим с Х (най-близкия приятел до преди депресията). Вече знам какво ще ми каже той и какво ще му кажа аз."

и т.н. и т.н.

Съветите от сорта "Стегни се!", "Разведри се!" само влошават положението, особено когато ги дават най-близките хора, защото освен ненужен човек започва де се чувства и виновен за това, че "сам се е вкарал в това положение", че е слаб, безволев, мързелив и, че с проблемите си отегчава и натоварва близките си.

Депресията, ако няма остри странични ефекти, най-добре се лекува с психотерапия. Разбира се не трябва да се забравя, че няма пасивно лечение на психозаболяване. Най-важното е болният (защото това са болести) да ИСКА да се излекува, да ВЯРВА, че ще се излекува и да ПОЛОЖИ УСИЛИЯ да се излекува. Необходима е разбира се и външна помощ, както при счупване на крак в началото трябват патерици, но истинското доизлекуване и раздвижване до нормалното трябва да го направи болният.

С по-малко думи, депресията е тъпа, продължителна болка, която макар и неприемлива може да издържи на едно по-продължително лечение, каквото е психотерапията.

При ПР нещата са по-различни. Там "болката" е остра и на моменти непоносима. Болният иска и се нуждае от бързо облекчение, защото чувства, че не може да издържи дори часове с такава болка (всъщност издържа доста повече). При ПР симптомите са остри - свръх страх стигащ до паника (затова се нарича паническо), едновременно страх, че ще умреш и желание да умреш за да се свърши с непоносимия страх. Почти винаги ПР е придружено от или по-скоро има като своя формална основа и неделима част някоя от двете най-разпространени фобии - клаустрофобията (страх от тесни, затворени пространства), при която не ти достига въздух и безумно ти се ще да излезеш навън и агорафобията (страх от открити пространства или големи маси хора), при която обратно - искаш да се скриш в някое сигурно ъгълче. Всъщност, според всички професионалисти, които съм чул и чел, няма случай на умрял от ПР с изключение на предалите се и стигнали до самоубийство. Точно поради остротата на симптомите при ПР (според мен, а и повечето специалисти по въпроса) е задължително да се приложи медикаментозно лечение, което да нормализира донякъде състоянието на мозъка, за да може след това болният в трезво състояние да предприеме следващите стъпки по своето доизлекуване и предотвратяване на рецидиви в бъдеще.

Съвсем накратко депресията е като досаден сън, от който като се събудиш "денят" ти става отново нормален, а ПР е като ужасен кошмар, от който дори като се събудиш не можеш да се отърсиш напълно известно време и си мислиш "Наистина ли беше само кошмар?" и "Пак ли ще ме сполети и следващата нощ?!".

Дано това обяснение то свърши някаква работа,

Капинчо