2 ЧАСТ

Банковата афера - люпилня на олигархията

Партията приветстваше демокрацията, и тайно си създаваше плутокрацията

Григор ЛИЛОВ





Между 15 и 18 милиарда долара бяха задигнати от България за последното десетилетие, посочи вчера в. "Труд" в своето разследване. Те "захраниха" мафиотските "наказателни отряди", както личи от личната кореспонденция на покойния Луканов с премиера, цитирана също вчера и напълниха списъците на мъртвите финансисти.

Обаче огромните суми не паднаха от небето. Те са ограбени от държавата ни и спестяванията на гражданите благодарение на добра предварителна работа и организация.

Как стана това?





Социализмът замисли кражбата...





С две решения на Политбюро на ЦК на БКП и Министерският съвет започва банковата "реформа" в страната. Преди тях финансовият капитал у нас се води по закона като "общонародна собственост"

Първата крачка към голямото разграбване се прави още през 1987 г. Тогава се създават специализирани отраслови банки. За тяхна нормативна основа служи новият Правилник за банките. Той прокламира "социалистическата акционерна собственост". Абсурдната правна форма, каквато няма никъде по света е удобната дреха, в която се облича хем разделянето на държавата от банките, хем и възможността за частно участие в тях. Например в "Минералбанк" дялове и акции са разпродадени почти веднага след това.

Тук може да се отвори още една скоба. По същото време започва приватизирането на самостоятелните държавни банки в чужбина. Подобен е случаят с "Литекс банк" в Бейрут. Основават се нови банки като смесени дружества в Западна Европа, които набързо попадат в ръцете на отбрани, вдъхващи доверие партийни функционери.

Замисълът е прост - висшата комунистическа номенклатура да започне да пребарва парите на България, спестяванията на гражданите й и отпусканите от чужлбина заеми. Естествено до този грабеж ще бъдат допусната само тя и нейните подставени лица.

Втората крачка е с Постановление 19 от 19 май и Протокол 19 от 28 август 1989 година на Министерският съвет. Така е одобрена "Концепция за приватизация на държавните банки с 100 процента държавно участие". Наближават големи събития - предизвиканите изкуствено "революции" от върха на БСП и време за губене няма. Затова този път използваната терминология е откровена почти до бруталност.

Другата "революционна" новост в него е идеята за разпродаване на банките на "трудещите" се, които ще влязат в тях без право на глас. Блестящият маньовър по-късно бе приложен от почти всички частни банки. Например при капитал от 1 млрд. лева, набран от хората, само 1% до 5% - но с глас стигаше за пълен контрол над финансовата институция.

Дни преди историческия 10 ноември 1989 г. се пръква поредното решение - на 25 октомври 1989. То дава право на новоучредените банки да продават до 80 на сто от капитала си. След като основите на "пазарната" икономика за своите хора бяха положени, дойде и рухването на вече безполезния социализъм.





... и самият той я осъществи





Чрез скроения в двата документа тертип бившите клонове на БНБ в София и навсякъде по страната трябваше да се преобразуват в самостоятелни банки. От тази крачка започва големия грабеж. Много от новоизлюпените банки раздават на поразия кредити на определените от партията лица. Такъв е случаят с новата банка "Средец", от която например зачева империята на Валентин Моллов. Ще минат години и тогавашната шефка на банката Агнеса Илииева ще стане диригент на частната банка "Моллов"

От онази година - 1987 до март 1991 г. са купени акции от различни лица - фирми, граждани и кооперативи за 243 млн. тогавашни левове. Български и небългарски резиденти прибират още 118 млн. лева капитал. Общата сума представлява една четвърт от размера на банковия капитал у нас - без БНБ, ДСК и Булбанк. В тази сметка не влиза задграничното дялово участие в чуждестранните ни финансови институции.

Тези "разпродажби" не са обявявани открито, а са вършени под тезгяха. Тайната за тях се пазеше по-зорко отколкото например архивите на бившата Държавна сигурност.

За шест години демокрация нито един ред и нито една цифра от споменатите досега не бяха оповестени публично. Защото "светаята светих" на заграбването на разпределителните центрове на парите не беше нищо друго, освен преобразуването на политическата диктаторска власт в много по-здравата и сигурна икономическа власт на богатството.

От своя страна УС на БНБ в съответствие с Правилника за прилагане на Указа за стопанска дейност /също приет през 1989 г./ с протоколи 22-79 също даде право на новоучредените банки да продават до 80% от акциите на БНБ. Купувачите не са само държавни предприятия /които ще продадат после дяловете си/, а еднолични и колективни фирми на граждани, местни и чуждестранни лица. Дори намек няма нито по пресата, нито където и да е за "акционирането" в частни ръце на общонародната собственост.

Тогава шеф на централната банка е Васил Коларов. След демократичната промяна на 10 ноември 1989 г. той ще стане съветник на Висшия съвет на БСП, а накрая ще се появи пак като съветник в структурите на "Мултигруп" - при техния държавен банкер Иван Миронов в Балканбанк. В зората на демокрацията съветникът се грижи за собствеността на черноморските ни курорти и почивни комплекси на Партията. Точно по онова време у нас ще се пръкне и известният маркиз Жиларди, преди да стане както маркиз, така и вдъхваща доверие личност. Аристократът с купена титла е добре познат на старата и същевременно нова власт като лоялно нейно подставено лице. Преди години той е удобен фигурант в нейните афери около кражбите на десетки милиони долари, инвестирани за този, дето духа из Африката и в други държави. Не е за чудене, че и досега тегне пелена над неочакваната му сърдечна смърт в Швейцария, след като следствието го изпусна от България.

Утре: разпадането и корумпирането на контрола постла пътека пред кражби за милиарди левове и скри имената на банковите взломаджии.

----------------------------------------------



Стартът на големите пари





В схемата за ограбване на националното богатство останаха неизвестни още няколко кадъра.

Средствата от тайната приватизация на банките трябваше да постъпват в БНБ като основен техен акционер. Правилото е записано в чл. 2, ал. 2, т.2 на цитираното вече Постановление от 19 май 1989 г. Засега никой не е научил внесени ли са наистина парите или не. Сумата е около 362 млн. тогавашни лева. По онзи благодатен курс те бяха равни на повече от 100 млн. долара!

През 1990 г. в навечерието на монетарната реформа управляващите се отказаха от провеждане на парична реформа. Тя бе предложена от МВФ. Мотивмите за отказа бяха два: тоталитарна мярка и невъзможност да се опази тайната.

Като резултат през 1991 г. инфлацията скочи вместо на 360% на повече от 700%, изчислени по тогавашната методика. Оказа се, че в страната има неотчетена парична маса /банкноти/ за повече от 12 млрд. лева. Странно е как БНБ не е знаела колко левчета е напечатила и пуснала в обръщение. Няма отговор на въпроса къде бяха тези пари и кой ги изсипа на пазара срещу покупки на валута от спешно отпусканите заеми.

Забравено е и обстоятелството, че раждането на кредитните милионери започна още тогава. Според приетите нормативни документи от началото на 1989 г. до началото на 1991 година заеми от банките за търговска и стопанска дейност се отпускаха само при гаранция от държавна фирма. Новите предприемачи изтеглиха парите и не платиха. После държавните фирми и банки поеха борчовете им.

Накрая всичко беше замазано с опрощаванията на натрупаните дългове с ред министерски постановления от ред правителства. Капакът върху далаверата похлупи приемането на закона за обслужване на неуредените до 1990 г. кредити. Той оформи дългът като държавен и го покри с облигации - т.нар. ЗУНК. Днес ги плащаме всички ние като данъкоплатци на хазната.