3 ЧАСТ

Банковата афера - люпилна на олигархията

Контролът мутира във висша форма на доверие за грабежа

Григор ЛИЛОВ



Как и по какъв начин бе организирано "юридически" разграбването на финансовата система на страната още преди началото на прехода, написахме вчера. Покрай скучната иначе "правна" материя започна приватизацията под тезгяха на трезорите и изтекоха над 100 млн. долара в "небитието".

Освен възможността за кражби на парите от определени лица, нормативните документи създадоха и друго, може би по-важно предимство. Това бе фактическата забрана към неупълномощените да се включат в далаверата. Типичен пример е изискването за държавна гаранция по отпусканите заеми за частен бизнес. Тя важеше от 1989 г. до първите месеци на 1991 г. Ала ликвидирането на контролната система стана най-голямото улеснение за появата на новата олигархия.

С един куршум бяха убити три заека. От една страна се заметоха натрупаните дотогава документи за държаните в тайна грандиозни афери на социализма. От друга страна анархията провокира истинско финансово "цунами", което попиля и малкото налични средства в трезорите. Най-сетне псевдоконтролът гарантира ненаказуемостта на старите и новите взломаджии на националното богатство.



Как се разчистваше терена?

Веднага след 10 ноември 1989 г. БКП започна постепенно да се освобождава от несвойствените си функции на "държавност" и партиен контрол върху страната. Операцията бе добре премерена като обществено внушение за промяната към демокрация. Ала също толкова глобална по цел бе другата роля на "самоограничението" - затриването на всякаква възможност за контрол на сенчестите икономически и капиталови процеси.

Ликвидиран бе Комитетът за държавен и партиен контрол. Задено с него изчезнаха събраните материали за различни золуми при социализма на стойност милиарди тогавашни левове и стотици милиони долари. Едновремено с Комитета бяха "преструктурирани" или направо съкратени контролните звена към различните министерства и институции.

Орязани докрай бяха правата на Държавния финансов контрол. Случайно или не, първите закони за неговото функциониране бяха приети едва през 1994-1995 г. С по-значими контролни функции останаха единствено данъчните органи, които тепърва трябваше да се създават.

В системата на МВР започна преструктуриране, в което Стопанска милиция изгуби функциите си. В началото на 1990 г. бе закрито 6-то управление на Държавна сигурност. Официално институцията бе известна като политическата полиция. Неофициално - тя бе един от мозъчните центрове и хранилища на властта за компромати срещу един или друг участващ деец в управлението на страната.

И досега не се знае кой и къде скъта архивите. Не онези с анализите за дисидентите. Не и другите папки с доносите на втурналите се да правят кариера натегачи. Изчезна трупаната от години информация за скандални финансови афери на високопоставени функционери на БКП и държавата. Става дума за милиарди левове и долари.

Създаването на нов "банков надзор" в БНБ дозаби пироните в ковчега на контрола. Под тържествения звук на фанфарите европейската организация за структура и работа на централната банка бе закрепена в специален нов закон. Шумотевицата отмина, а необходимите наредби и правилници за регламентирането на банковата дейност се забавиха с години. Така БНБ стана "катализатор" на сенчестите парични процеси.

Съдебната система и прокуратурата също внесоха лепта в беззаконието. Новите банки се регистрираха или пък пререгистрираха без проблеми въпреки направените закононарушения. Прокуратурата подмина всички сигнали и публикации в пресата за изсмукването на пари. Тя си измиваше ръцете с несъвършеното законодателство. Обаче още преди 1989 г. в Наказателния кодекс имаше достатъчно членове, по които можеха да бъдат подведени под отговорност виновните за грабежа. Текстовете визират документни престъпления, измама, корупция, присвояване и др. престъпления. Най-безобидният от тях предвижда до 3 години затвор.

Скандално е, че пет години поред няма официално приет отчет на бюджета. Висшият финансов контролен орган в страната - Сметната палата, също си изми ръцете от отговорност за миналото. Тя се насочи към дребни проверки за събираемостта на данъците на фона на развихрилата се навсякъде едра корупция.



"Публичността" - свянът, който има престъпността

"Който контролира миналото, той контролира и бъдещето", тръди известна антиутопия. Вините на социалистическата върхушка за натрупването на външния дълг и обезценката на лева бяха запечатани като в гроб под пелената на информационното затъмнение, спуснато от бившата Парламентарна комисия по деформациите. Тя бе създадена през 1990 г. и неин първи шеф стана Андрей Луканов. После комисията се пое от нов председател - Румен Сербезов и секретар Данаил Главинов. Първият е бивш министър на леката промишленост, а вторият - бивш първи секретар на Ленински РК на БКП в столицата. В тази организация се намираше първичната партийна организация на ЦК на БКП, в която членуваше цялото Политбюро. Парламентарното дирене завърши без резултат и без доклад. Допълнително Държавният финансов контрол, съгласувано с прокуратурата се отказа от запора и забраната върху движимите, недвижимите вещи, имоти и влогове на лица от висшия партиен ешелон. Накрая заведеното съдебно дело към виновните за икономическата катастрофа на страната се "разрои" и така тихомълком бе прекратено.

На обществото бяха подхвърлени парламентарните комисии. Скритият мотив е, че техните доклади и изводи нямат процесуална сила. Комисията не съди, тя единствено регистрира. Само толкова и колкото й позволят. С гриф "за сведение" или "към дело"...

Втората поред комисия за финансовите гешефти нищи изчезналия нефтозаем на Световната банка. Ръководеше я тогавашната депутатка Виржиния Велчева. Обемистият доклад по аферата не бе одобрен официално, а адреса на задигнатите 150 млн. долара бе посочен погрешно.

Третата комисия за финансовите пирамиди бе създадена на 7 юни миналата година. В крайна сметка след много шум нищо не се случи. Обявеният единодушно като виновен Камен Тошков, шеф на "Банков надзор" още една година запази поста си без последствия.

Последната парламентарна комисия се превърна в постоянно действаща. Това е комисията по корупцията. Вероятно не от добро нейният заместник-председател Едвин Сугарев предпочете да връчи на прокуратурата събраните документи заедно с "Откритото си писмо" и "Бялата книга" за финансовите афери.

Утре: кои са имената и адресите на корупцията? Според принципа на Сталин "Кадрите решават всичко" бе им поставена задачата да газят лука или да не решават нищо.

----------------------------------------------



Как се имитира справедливост...

... Само вилата е над 200 000 лева. Доставените през 1987 г. плочи, телевизор, видеосистема струват 3396 долара. За 3 години е закупена по официален курс валута за 6230 долара и допълнително още 6606 долора, необходими за командировките в чужбина /извън дневните/. "Маздата" е платена с 8000 лева, моторът "Сузуки" - с 410.80 лева. Малко по-скъпи са "Рено"-то 11 П и "Фолсфаген Голф"-ът, придобити през 1988 г.

Ала Огнян Дойнов не е единственият партиен чорбаджия. Например Пенчо Кубадински е закупил 3 западни леки коли, Емил Христов - също 3, Евгения Живкова е получила "Мерцедес" и "Фолсфаген". Сред всички рекордът е отбелязал Милко Балев с 4 автомобилни мечти. А като "най-ларж" се е показал Владимир Живков, който подарил на приятелката си "БВМ"...

Изписаните страници от бившия шеф на управление "УБО" генерал Милушев, данни от които току-що прочетохте в карето и резултатите от финансовата ревизия в управлението останаха скрито свидетелство за подвизите на малцината богоизбрани - виновния Тодор Живков и целево избраното му "обкръжение". Дреболии! Сензационна мъгла, зад която се укриват в непрогледната тъмнина на мълчанието милиарди долари и левове.

Днес с подобни кокошкарски истории - за десетина милиона долара вероятно ще се отърве приятелският кръг "Орион", близък до премиера. Или пък в името на партията "това" поредно обкръжение ще бъде подменено с "онова" - на вече мъртвия Андрей Луканов.

----------------------------------------------



Какво още няма?

Не е въведена застраховката на депозити. От 1992 г. има предложение банките да отчисляват от 1% до 3% от привлечените средства в специален целеви фонд. Идеята никога не е била обсъждана сериозно. Опитите за гарантиране на депозитите в някои банки посредством застрахователни дружества чрез защита на влога от други банки бяха откровено направени финансови пирамиди.

От три години се предлага система за междубанков обмен на информация по задълженията на кредитополучателите и неизправните длъжници. БНБ и самите търговски банки са най-големите й противници вместо да бъде обратното.

Не съществува регистър на залозите, каквито има във всяка бяла държава. Това позволява да се теглят няколко заема, като по тях се залага една и съща стока. Имотите в нотариата се водят по имената на собствениците им вместо по местонахождението им. Така един апартамент може чрез "разиграване" във времето да се ипотекира пред няколко банки. Този проблем е много тежък в провинциалните нотариати.

БНБ не желае да се ангажира с кредитен рейтинг на финансовите институции и банките. Подобна класификация е въведена по света както от съответните институции, така и от авторитетни агенции, специализирали се в тази област.