8 ЧАСТ

Банковата афера - люпилна на олигархията

Непорочното зачатие на трезорите: за всички едни и същи пари и хора

Григор ЛИЛОВ



Приятелски и уж неприятелски родни кръгове мелят България, разказахме в миналия брой. Зачатието на новата банкова система у нас свидетелства за общия им генезис.

Анализът върху възникването на рояка трезори и купищата съпровождащи го документи пораждат поне два парадоксални на пръв поглед въпроса. Възможно ли е било всички нови банки у нас да се направят с едни и същи около 200 милиона лева? Сигурно, щом днес се разбира, че капиталовата основа на хранилащата за пари е като счупена стомна за вода.

Вторият парадокс е многоизмерим. Едни и същи хора първо основаваха банки, после въртяха далаверите в тях, накрая ги фалирваха и въпреки това оставаха "сухи". Същите лица първо създаваха пирамиди, а после ги срутваха - задигайки парите. Пак те първо ограбваха националните финансови ресурси по всички възможни начини - чрез трупане на вътрешен и външен дълг, чрез валутна спекула, чрез тайна приватизация, чрез измукване на печалбите. Накрая те публично питаха:



какво става в България?

Какви решения на БКП-БСП роиха банките още преди идването на демокрацията, разказахме още в първите части от поредицата. С вълшебна пръчица възникнаха сякаш от нищото нови 59 трезора - бившите клонове на БНБ. Любопитно е писмото на тогавашната БНБ, с която се поставя краен срок за сформирпането им "не по-късно от 30 октомври 1989 година". Какво се случи после на сцената, знаем от първия ред на теътъра, където бяхме поканени като зрители и масовка.

Тези 59 нови "банки" имат две особености. Първата е, че капиталът им е крайно ограничен, т.е. подлежат на лесна скрита приватизация. Втората - че преди "зачатието" бяха просто касиерски бюра, следоветлно след него нямаха нито опит, нито кадри. Какво по-благодатно поле за корупцията и грабежа. Документите сочат, че от тези сейфове изтекоха над 110 млрд. лева. До 1992 г., когато започнаха да ги консолидират - обединяват. Хем да ги закрепят, хем да се скрият следите от кражбите.



Новите финансови пирати

От 1990 г. започна корсарска вълна върху парите на страната и народа. Тя се наричаше основаване на нови банки.

Смело може да се напише, че няма нито една - нито една финансова институция, която да е девствена като сняг при това уж непорочно зачатие. Тук могат да се оформят два етапа: сформирането на първите "частни" банки, фактически държавни, и втора - тяхното също толкова нечисто поколение.

"Правя банките с мои пари", декларира например Валентин Моллов. Как? Първа частна банка възниква с парите на "Кореком", на инженерингови държавни организации, на стопански държавни предпрития. "Честните частници" записват само по някоя и друга акция. Моллов например взима 5 броя за общо 5 000 лева, които по бедност иска да бъдат разсрочени за плащане. Петьо Блъсков успешно го конкурира. И т.н. Но това не пречи на учредителите да си сформират и изберат борда от самите тях.

Още тогава банката е с капитал от 10 млн. лева. Обаче тя трябва да се нарича Първа частна държавна банка, понеже държавата има над 50% от парите. Може и банка-шаран за обикновените акционери. Защото са отпечатани още в началото незаконни акции с поредни номера до 50 000, които не се продават, а се пазят за "основателите". Срещу тях години наред освен дивидента се изплащаше и подарък - по една напълно безплатна акция от увеличенията на капитала.

Това е първото финансово покушение. Второто - ПЧБ става учредител и акционер на печално известната Агробизнесбанк. Третото - бившите изпълнителни директори на пловдивската "пералня" през 1994 г. я напускат вече изпразнена и правят Първа инвестиционна банка. В нея акционери пък са ПЧБ и Агробизнесбанк. Всъщност по цялата верига се въртят едни и същи пари.



Способите на илюзиониста

Подобен е стартът на ТСБ. Подобен е на БЗК. От нея ще се пръкне частната Добруджанска банка. Подобен е стартът на бившата Кремиоквска банка - сега ПИМБ. От нея ще се пръкнат после също нови банки.

По-друга е операцията около възникването на Кредитна банка на "Мултигруп". 5 частни физически лица теглят огромни суми назаем от ДСК - за едва ли не 200 млн. лева! Част от парите се влагат като капитал на банката - само 50 млн. Останалата част - на депозит в същата ДСК при висока лихва срещу ниска и преференцира при взимането на заема от ДСК. лицата - това са основателите на Кредитна банка и Мултигруп. Институциите заработват и не е проблем да се върне дългът. Макар че той е бил просрочен и бавен до последно. Келепирът не е за изпускане. Загубите от операцията плащат вложителите.

Образуването на банка "назаем" е един от способите за тази цел. Другият е чрез размяна на пакети акции. Така едни и същи пари могат да фигурират едновременно като капитал на няколко банки - естествено фиктивен. Например пирамидата "Лекс" на Георги Аврамов - член на Г-13 бе разменила пакети "капитал" с Кредитна банка, ЦКБ, с ПИМБ, ТСБ. Фараонът гръмна и се разбра, че по сметките няма нищо - нито пари, нито капитал. За банките се премълча. Освен размените бяха купили акции на Лекс държавните ОББ, Биохим, ДСК.

ПИМБ размени пакети капитал с Тексимбанк и Елитбанк. ТСБ банк - пък с ПИМБ. Въртележката на тези не повече от 200 млн. лева се въртеше и въртеше - сякаш до безкрай.



Фундаментът капитал - чист мираж

Още един фокус е самото набиране на капитала. При Орсово-Орионовата банка той бе внесен и веднага след това изтеглен от ПЧБ. До преди няколко месеца капиталът можеше да се държи там, където банката избере - обикновено в друга банка. И Господът не можеше да каже дали наистина парите ги има, или ги няма. БНБ разпореди мънитата да са по нейните сметки, но кой знае защо не изпълни докрай собственото си разпореждане.

Още по-удобен инструмент са така наречените финансови инструменти. Навремето един запис на заповед от банка "Биохим" премина в ПИМБ през финансовата къща на Валентин Моллов. Сумата му бе 200 млн. лева. Всъщност операцията осигури ресурс за капитала на банка "Моллов" чрез ресурса на другите банки. След регистрацията на Молловата "звезда" парите отидоха да подпомагат образуването на нови поредни банки.

Последен щрих в набирането на капитала на банките е наглостта. Нникакви оправдания и заклинания не могат да помогнат на БНб да си измие ръцете от отговорноста за раздаваните на ангро лицензи и липсата на всякакъв контрол.

Централната банка не спазваше собствените си наредби и решения. Тя например даваше само вътрешен лиценз /без право на операции в чужбина/ и после го "разширяваше", без да има изискуемия капитал за това. Само в средата на м.г. по този начин работеха 11 банки: Агробизнесбанк, БТИБ, Балканска универсална, Елитбанк, Кредитна, Капиталбанк, ЦКБ, Славяни, Тексимбанк, първа инвестиционна, ТСБ...

Има два уникални случая, за които днес за първи път ще се продума. Две банки - МБИР и МБТР за търговия и развитие нямаха дори минимално изисквания капитал за банкова дейност. Едната бе с 30 млн. лева, другата - 50 млн. при долен праг от 200 млн. Години наред. МБТР - банката за търговия и развитие на братя Боневи държеше офис-апартамент в хотел "Рила" и въртеше задгранични финансови дела. В другата доскоро присъстваше неясна бизнесгрупировка от чужбина. Едва след отеглянето й капиталът {уж} бе нормализиран.



Многоликият Янус

Кредитният мултимионер Гриша Топалов първо ограби Ямболската банка. После - БЗК. Сетне стана шеф в Кристалбанк. През нея се изредиха накуп пиратите. Сред тях е Иван Китов на Бизнесбанката, квесторът Емил Хърсев, борческия Клуб 777 на Валери Димитров. Накрая банката фалира, останала без лев.

Милчо Янакиев бе финасов експерт при Дорон. {С Дорон бизнес партнираше убития Цветан Цветанов, за който писахме онзи ден}. Бе и една от водещите фигури в банковата консолидационна компания. Негов добър приятел по бизнесинтереси още от 1990 г. е Пеню Хаджиев. Кариерата на Хаджиев също продължи с банковия холдинг, за да се пренесе в БИБ - Българска инвестицонна банка. Общ биографичен детайл е интересен - работата в "Кореком". Онзи Кореком, който по онова време спонсорираше създаването на ПЧБ. И този кръг се затваря.

Сред учредителите, бордовете и висшите сановници и министри върви асансьор. Едни и същи лица стават акционери в един трезор, директори - в друг, висши сановници - в държавата. Схемата на асансьора, пренесена на лист, би заела не една стена.

Сякаш банково-финансовата система бе родово-общинен строй - племето се знае, племето заедно излиза на лов и спори за дележа на месото.

Утре: неизвестното в големите афери