|
В отговор на:
Взаимодействията в света са на конкурентен принцип, което е толкова сбъркан светоглед, че е чак изумително как толкова малко хора го проумяват - да точно, че любовта е нещото, което липсва.
Конкуренцията предотвратява убийството! Примерно в миналото, когато имаме рицарски турнири или днес състезания от Формула 1, страните доказват превъзходството и се помиряват без унищожение. Това е конкуренцията като аристократична концепция. От друга страна в последно време често конкуренцията се използва за изстискване на работната сила, но все пак усилията и на работниците се облагородяват от печалбата или загубата на техните шефове, фирми или продукти. Освен това компаниите, ако пълноценно са възприели конкурентния и имиджов принцип ще осигуряват най-доброто възможно положение на работниците си (разбира се без да се възпрепятства победата).
На изток подобно е положението и в състезанието на сутрите - кои са по-добри и по-близо до истината. Специфично е обаче, че всяка от страните трябва да се въздържи от насилие и да приеме победата или загубата.
При християнския епизод с Каин и Авел имаме една надпревара в желанието за почитание и угаждане на Бога (вид конкуренция), но тук проблемът е, че едната страна се отказва от този ритуал, за да пристъпи към пряка саморазправа.
Проблемът може да произхожда както от самата страна, така и понякога ритуалът да не е бил достатъчно добре организиран и вкоренен. Ако се върнем на корпорациите, то конкуренция, която прекалено утежнява живота на работниците или изчерпва природните ресурси показва, че вероятно трябва да се модифицират правилата на "турнира" и фирмите отново да се състезават.
На любовта можем да гледаме като по-висока рамка, която насочва, облагородява и омекотява конкурентните енергии, но това не значи, че трябва да ги погаси. Любовта трябва да признае и възможността за изкривена рамка, която може да доведе до убийство. Това е решение на човека. И след това трябва да се търсят причините.
Човекът е човек, а не просто някакво явление като любовта* и от тази гледна точка човекът превъзхожда любовта**. Друг е въпросът, че човек не може да се мери с Бог, но Бог само обстрелва човека с определени концепции (една от които е любовта). Обаче това, че дадена концепция произхожда от Бога не значи, че самият човек като творение на Бога не е първостепенен. Затова никой религиозен деец не може да игнорира бунт, който води до убийство като нещо второстепенно, обяснимо, на което може да се махне с ръка с няколко цитата от книгите (епизодът с Каин и Авел е специално разгледан, а не просто да се каже, че се подразбира от закона). Да, когато точно и ясно се обяснят причините (дали е от гордост, дали е от незнание, дали има автентична причина и т.н.), вече можем да определим виновните, както и евентуалните промени, които трябва да се направят.
______
*същество, което то самото изпитва всички чувства.
**когато говорим за любов и без това имаме един нарцисизъм на моето отношение към другия; така че без да говорим дали на другия му липсва или не любов, трябва да се вгледаме в неговото състояние без толкова коментари; същото не вреди на това любовта да е рамкиращ принцип и предпоставка за цялостната уредба.
|
Re: силата на личният пример [re: Exaybachay]
