Хубаво казваме кое как е било, но дали не следва да се питаме и кое е правилното. Всъщност вероятно мислиш, че знаеш кое е правилното или поне във външна дискусия не би признал нещо различно от своята религиозна истина. Евентуално това обезсмисля разглеждането, а и аз лично не бих препоръчал такава религия. Ако допуснем, че това отношение е само на ниво пропаганда, а всъщност висшето духовенство обмисля тези въпроси, то това пак е незадоволително, доколкото държи по-голяма част от населението в мисловен ступор, вместо да го инкорпорира в креативния процес, оформящ бъдещето на обществото, още повече, след като разполагаме с такива нови възможности за комуникация.

А що се отнася до мюсюлманството, основното ми притеснение е да не е било погрешно упътено, но това се отнася и за християнството (като уточнявам, че за мен западът не е само християнство, а и наследството и характерът на много народи). Като цяло моята позиция е във висока степен недогматична, без с това да фаворизирам хората, които по природа никога не са вярвали. При тях проблемът може да е друг, че не познават какъв де е траен път като начална точка или основа. Всъщност, за да бъдем коректни, някои от тях признават "главатарския" принцип, който присъства дори и в Италия (капо ди тути капи и мафията). Други могат да кажат, че тяхната традиция е атеистическа и политически-инволютивнa (от лат. involutio-завъртане) по принцип от дълго време. Трети пък просто са объркани между двете, съчетано с взаимодействието им с чисто интерфейсния слой на стари и нови медии*.

Но да видим пак главатарския принцип. Някои от неговите сподвижници могат да твърдят, че той се прелива в езическата организация на техните общества, която се е опитвала да продължи по някакъв начин "в сянка" (още по гори и чукари и където може от древни времена). От тази гледна точка християнството е било просто "нова медия", която се опитва къде по успешен, къде по неуспешен начин да покрие старите властови и духовни основи. Не че това е лошо, но при бързата смяна на медийните образи може да се загуби основната логика на света, особено в периода, когато човек е подрастващ и няма достатъчно опит в живота.

При тази по-особена перспектива, не можем да мислим, че мюсюлманството, християнството или някоя друга религия бива ужасна или нещо подобно (заради самата религия). Под въпрос е единствено степента, в която тя се интегрира с властовите първооснови и ги преобразува по еволюционен, умел и също логически солиден начин. Тези основи започват от всеки отделен човек и от всяко групиране, било то малко и голямо в света.

Примерно в мюсюлманството може би престижът на "външния джихад", на голямото изпитание (откривано и при някои индиански традиции), позволява на хората преминали през тези премеждия да получат уважение, което бивайки съчетано с булото на религиозната праведност, като цяло ни дават реда и законността. Ако тези хора не бяха изпратени на това наистина включително и жестоко изпитание, вероятно всяка махала можеше да се организира около самоволния принцип на най-силния борец, но това нямаше да даде същата организация на законност, която да се простира далече по територията, а не само до отделни локални властови групички. Също може би нямаше да имаме основания за тази духовна енергия, която възклицава над целия свят, защото тя щеше да си остава вечно нещо имагинерно или максимум до издръжливостта на отделния светец/скитник по планините, някъде по пътищата на света, или скрит в градовете и селата (макар и спечелил донякъде уважението на определен кръг, но далеч от екзалтираната позиция към бъдещето). При съвсем секуларни общества, подобна роля може да играе и армията, но и без да казвам, че това е единственият начин да се постигне въпросното. Примерно при търговски общества сходен ефект може да е имало уважението към знанията и опита на онези, които са осъществили успешни пътувания до най-далечните земи (митът за пътешествията на Одисей или пък търговците, реализиращи възможности, които носят неземни богатства - кой би се държал неуважително към нещо толкова успешно и даващо резултати**).

Сложни са въпросите и на дисциплината и морала. Всеки народ вътре в себе си е разглезен, което не е лошо, защото е проява на жизненост, а и човек се държи свободно сред своите. Но при взаимодействията между народите се развиват по-съвършени норми на приличие, морал, образцовост, устойчивост на характера, предвидимост, такт и т.н. Но как се е стигнало до тук, дали имаме единствено идеализирана предистория. Примерно при арабите може би от значение са отношенията им с робите, които е трябвало да бъдат дисциплинирани, за да вършат исканата работа. Но тази концепция може да е надмогнала първоизточника си, защото когато видиш, че тези хора вършат добра и успешна работа в резултат на дисциплината си, защо и ти да не поискаш същото, т.е. да приемеш този образец. На друго място дисциплината се появява и при народите, които се занимават с определена военна, земеделска или скотовъдска дейност, доколкото животът им поставя определени изисквания. Като цяло деликатен е въпросът как да се наложи хармонизиране и дисциплина, без да се прекъсват живителните желания на народите. В западните общества в момента виждаме, че се реализира даже по-голяма свобода на желанията, които могат да доведат до позитивно създаване. Но за да е възможно това, явно обществото трябва да има и надеждна поддържаща структура (институционална и може би друга не толкова видима), за да се избегне разпадане, обаче същото при едно по-архаично общество може да не е в достатъчна готовност. Като цяло всички тези подходи трябва да се опитват и систематизират, а догматизмът няма да доведе до голям напредък.

_____________
* Относно обърканите, те са взимали "at face value" първо религията (в далечното минало), после образованието (в по-близко минало), а днес и излъчванията на шоу-медии, шоу-политика и шоу-реклама. Даже тенденцията е да достигнем до някакъв вид шоу-живот в най-близкия биологически, съзнателен и мисловен план на тяхното същество. Тези хора са предоставени на напълно неориентирана (но направлявана от медийните образи) среща със своята биология и със своята съзнателност, което впоследствие ги формира по определен начин. Напротив, ориентирана среща би била такава с по-голямо вникване в структурите и логическата последователност на света, разбирането на предисторията и по-голяма опитност, умение и собствената достатъчност при протичането на човешките желанията и при крайния им резултат. От друга страна някой може да каже, че медията създава логиката на последващите взаимодействия (или поне на част от тях) и се получава по-сложно рекурентно завъртане на цикъла. Също така медията е част от естеството на човека, бидейки той съзнателно/езиково същество, подлежащо на обучение, но въпросът е как да се провежда това обучение, като при това все пак да не се прекрачва определена границата на пълната му дезориентация, независимо дали това е направено поради религиозни, благородни или каквито и да е други цели.

**Между другото при протестантите проследяваме концепцията "glory", която виждаме как по сходен начин надмогва тази на якия "бияч" в чисто селско-квартален смисъл. От друга страна срещу "джихада" или срещу "секуларната армия" нещата няма да са толкова прости - вече имаме уравновесяване на силата на концепциите. Биячите пък могат да дадат своята "глобализирана" концепция в мафията, а езичниците - да кажем в скритите общества (при борбите с църквата) или в секуларизма и "народните традиции" на отделните страни. Също е възможно преливане на различните концепции, което да е структурно обусловено или вторично упражнение на медията.

Като цяло медията непрекъснато завърта нещата, но корените могат да се проследят към съвсем структурни основи от миналото. Така най-малкото в текста разгледахме корени като glory (търговците), джихад (армия/ред и даже прогрес - когато джихадът е обявен на изоставането), мафия (бияч/начална хаотична автономия), тайни или народни общества (езически основи). Към всичко това можем да добавим и човека, който се е специализирал в медията и в съчетаването, хармонизирането и развиването на тези иначе отделни корени. Така имаме и медийната формативна сила. Освен това може да имаме групи, които са се специализирали не просто в медията общо казано, а в отделни процеси (примерно политически процес, финансов процес, правен процес, управленски/мениджърски/бюрократичен процес, пълководчески/команден процес, педагогически процес и накрая в самия информационен/научен/секретивен процес).