|
В отговор на:
В него почти не е или в много слаба степен е застъпена Новата заповед дадена от Иисус на апостолите на тайната вечеря.
Каква е новата заповед дадена на апостолите. Предполагам, че става въпрос за любовта.
На първо място, мисля, че повечето от народите по света не страдат от липса на любов или от умопомрачено злословие по ближния, което да го обижда и отхвърля от общността. Това може да е било проблем за някои евреи и то определено не за всички (примерно не се отнася за юдеизираните по-късно популации в Азия, които изглежда имат добри способности за емпатия). Така че малко е излишно да се прави такъв розов шлагер от въпроса за любовта. Вместо това е по-добре да се обръща внимание на конкретните структури и взаимодействията в света. Нито един пророк не би казал и една дума, ако не го беше грижа за общността или за развитията, които коментира, така че да се твърди, че любовта е нещо едва ли не открито по-късно е неправилно.
Братското съмишленичество, основано на принципите на любовта е нещо друго, но то е присъствало винаги от по-рано и от по-късно, без да бъде изрично споменавано. То също така се подразбира от самото функциониране на една здравословна човешка общност. Друг е въпросът, че християнството възниква по-конспиративно и от комуни, докато ислямът възниква централно от самото общество (т.е. при исляма мисленето е, че братя са всички членове на обществото, докато при християнството винаги е имало някакво предхождане от братята от комуните). След като християнството става централна религия на свързаните общества, то трябва вторично да мисли какво да прави със своите комунални корени и как да ги съвместява в новата ситуация. Макар това да дава възможности за по-разнообразни обществени форми, то същото не е някакво предимство пред исляма, който изглежда също е възприел такива комунални форми на организация при различните ордени и други подобни.
Равното третиране на всички хора (примерно не само приоритетно на "своите"), като предпоставка за законност и поведение с универсална тежест е съмнително доколко е представено сред евреите. В български условия, ако са репрезентативни за православието, също не виждаме подобно нещо (своите са на почит). Католиците имат принципност, но и йезуитска дипломация. Протестантите са непреклонни що се отнася до техните парични идеали (не са комуникативни на чужди ценности), макар като търговци с голям опит да се държат коректно с клиентите си (продават еднаква стока на всички и спазват договора, но какво пише с дребен шрифт е друг въпрос). Тогава като цяло при евреи и християни не виждаме кой знае каква позиция на равно третиране на другите.
При исляма, макар да се възприема като най-висока религия в зоната на изповядването му (което значи, че пак нямаме равно отношение), то все пак извън такива регламенти, нямаме проява на по-малка любов към другите. Също така нямаме и преувеличена розова любов като при някои християни в отношението им към индианците (а какво им мислят е друг въпрос). Тоест виждаме едно естествено отношение. Също така исторически на християни и на евреи им е било позволявано да участват в доходни професии. Роби е имало и при християни и при мюсюлмани, но все пак при мюсюлманите те са били в по-малък мащаб и са били по-добре интегрирани в семействата, вместо да се третират в плантации като нещо отделено (което ги дехуманизира; друг е въпросът, че начинът на сдобиване с тях е бил съпоставимо варварски).
|
Re: силата на личният пример [re: Metropolis]
