|
Тема |
Re: силата на личният пример [re: dnaunseq] |
|
Автор |
Metropolis (LANL) |
|
Публикувано | 03.09.14 13:51 |
|
|
Виж сега времето ми е все пак е кът и нямам желания да се впускам в абстракно философстване.
За мен идеята на всяка религия е да подготви душата за това което я очаква след разделянето й от тленното тяло. Не ми се впуска в анализ на разликите между различните религии. Нямам такава компетентност. Познавам доколото мен както мирянин ме ползва Православното Християнсто, защото вярвам че то е автентичния път към Небесното Царство.
За исляма както вече споменах мисля че той като юдеизма е базиран на старозаветните приципи - твърди правила и реакция на принципа око за око. Заповедта от тайната вечеря е тази есенция на Християнството, която ни показва че Бог освен и справедлив и дълготърпелив е и безкрайно опрощаващ, е след като ни понапляска по дупето когато много се отклоним от заветите му.
Исляма е световна религия и по спечифичен начин решава проблемите за баланса между общественото и личното битие в материалния свят, което до голяма степен е абсорбирано в общността. Тази общност често е доведена понякога до покорно стадо. Това обаче не го прави автоматично и априори свиреп. Той също не е нещо молитно и между отделните негови фракции има различия.
Проблема за мен е, че радикалния ислям обаче е нещо толкова престъпно както комунизна и нацизма и откровено проповядва насилие с користни социално-политически амбиции. Под каквито и религиозни маски да се крият тези болни умове това е престъпление срещу човечеството и трява да се третира като таково.
...защото буквата убива, а духът животвори. ап Павел
|
| |
|
|
|