ВСИЧКО, КОЕТО Е НУЖНО НА ТОЗИ СВЯТ И НА ХОРАТА В НЕГО ГОСПОД Е ИЗРЕКЪЛ В СВЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ.
"НЯМА ВЪПРОС, КОЙТО МОЖЕ ДА ИЗМЪЧИ ЧОВЕШКАТА ДУША,
АЛА НА КОЙТО ДА НЕ Е ДАДЕН В СЕЩЕНОТО ПИСАНИЕ ОТГОВОР.
/Юстин Попович (1894-1879

Защо и как трябва да четем Свещеното Писание.
В някаква степен Свещеното Писание е животопис на Бога в тоя свят. В него Неописаният в някаква степен е описал Себе Си. Свещеното Писание на Новия Завет е животопис на въплътилия се Бог в тоя свят. В него е описано как Бог, за да открие Себе Си на хората, изпратил Бог Слово, Който се въплътил и станал човек и като човек разкрил на хората всичко, което Бог има, всичко, което Бог иска от този свят и хората в него. Бог Слово открил Божия план за света и Божията любов към света. Бог Слово е разкрил на хората Бога чрез словото, доколкото човешкото слово може да обхване необхватния Бог.

Всичко, което е нужно на този свят и на хората в него Господ е изрекъл в Свещеното Писание.

На всички въпроси Той е дал отговори в него.
Няма въпрос, който може да измъчва човешката душа, ала на който да не е даден в Свещеното Писание или косвен или непосредствен отговор. Хората не могат да измислят повече въпроси от отговорите, които са им дадени в Свещ. Писание. Ако не намериш отговор на някое свое питане в Свещ. Писание, това означава, че или си задал безсмислен въпрос или не си знаел как да четеш Свещ.

Писание и в него да прочетеш отговор.

В Свещ. Писание Бог е разкрил:
1) какво е светът; как се е появил; защо съществува; накъде върви; как ще свърши;

2) какво е човекът; откъде е дошъл; къде отива; от какво е, защо съществува, как ще завърши;

3) какво са животните, какво — растенията; защо ги има; за какво служат;
4) какво е добро; откъде е; към какво води; защо го има; как се постига;
5) що е зло; откъде е; как съществува, защо съществува и какъв ще е
краят му;
6) какво са праведниците и какво — грешниците; как от грешник се става праведник и от възгордял се праведник — грешник; как се служи на Бога и как — на дявола; целият път от доброто до злото, от Бога до дявола;
7) всичко — от начало до край; целият човешки път от тялото до Бога, от зачатието до възкресението от мъртвите;
8) какво е историята на света, историята на небето и земята, какво е историята на човечеството; техният път, цел и завършек.

Изобщо, в Свещ. Писание Бог е казал всичко, което е трябвало да се каже на хората.

В Свещ. Писание се намира биографията на всеки човек, на всеки без изключение.

В него всеки от нас може да открие себе си, подробно описан и разкрит — всички свои добродетели и пороци, които имаш, можеш да имаш или да нямаш; ще намериш пътища, по които твоята душа и душата на всекиго се движи от грях към безгрешност, и целия път от човека до Бога и от човека до дявола.
Ще намериш начини как да се освободиш от греха, ще намериш, с една дума, цялата история на греха и греховността и цялата история на правдата и праведниците.

Ако ли си опечален, в Свещ. Писание ще намериш утеха; ако ли си тъжен — радост; ако ли си гневлив — кротост; ако ли си сладострастен — целомъдрие; ако ли си немъдър — мъдрост; ако ли си лош — доброта;

ако ли си престъпник — милост и правда; ако ли си човеконенавистник — любов. В него ще намериш лекарство за всички свои пороци и страсти, и храна за всички свои добродетели и подвизи. Ако си добър, Свещеното Писание ще те научи как да станеш по-добър и най-добър; ако си усетлив, то ще те научи на ангелска нежност; ако си умен,то ще те научи на мъдрост. Ако обичаш красотата и музикалността на стила и словото,няма по-красиво, нито по-трогателно от словото в книгите на Иов, на Исайя, на Соломон, на Давид и на Йоан Богослов, и на апостол Павел…

Тук музиката, ангелската музика е облекла вечните Божии истини в човешки слова.

Колкото повече човек чете и изучава Свещеното Писание, толкоз повече и повече намира причини да го изучава още по-продължително и непрестанно.

То е — по думите на св. Златоуст — като благоухаещ корен, който колкото повече се трие, толкоз по-сладък мирис пуска.

Колкото е важно да се знае защо трябва да четем Свещ. Писание, също толкоз
важно е да знаем как трябва да го четем. Светите отци начело със светия Златоуст са най-добрите ни наставници в това. Свети Йоан Златоуст е, тъй да се каже, написал пето Евангелие. Светите отци препоръчват сериозна подготовка за четене и изучаване на Свещ. Писание.

А в какво се състои подготовката?

Най-напред в молитвата.

Моли се на Господа да просвети ума ти, за да разбираш словата на Свещ. Писание, и да изпълни с благодат сърцето ти, за да усетиш истинността на тези слова и живот. Съзнавай, че това са Божии слова, които Той лично ти говори и изрича. Молитвата, съединена с останалите евангелски добродетели, най-много прави човека способен да разбира Свещеното Писание.


А как да четем Свещеното Писание?

Молитвено, с благоговение, понеже във всяка дума там е стаена капка вечна истина, а всички думи образуват безбрежния океан на Вечната Истина. Свещеното Писание не е книга, а живот, понеже неговите слова са дух и живот, затова и да ги разбираме можем ако направим техния дух — свой дух, и техния живот — свой живот.

Това е книга, която се чете чрез живота — чрез прилагане на дело. Първо трябва да се преживее, а сетне — да се разбере. Тук са в сила следните думи на Спасителя: „Който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога“. Върши, за да разбереш. Това е основното правило на православната екзегеза. В началото човек обикновено чете Свещ. Писание бързо, а сетне все по-бавно, докато най-накрая не почне да чете дума по дума, понеже във всяка дума открива безкрайна истина и неизразима тайна. Всеки ден
чети поне по една глава от Стария и Новия Завет, ала редом с това върши на дело и по една добродетел. Върши я дотогава, докато тя не ти стане навик. Да речем, първо се заеми с прощаване на оскърбленията. Нека това ти стане всекидневно задължение. И при това се моли на Господа: „Благи Господи, дай ми любов към моите оскърбители!“

И когато тази добродетел ти превърнеш в навик, тогава всяка друга подир нея ще ти стане по-лека и тъй — до последната.
Главното е да четеш Свещ. Писание все повече —което разумът не успее да разбере, ще го усети сърцето, ала дори ако разумът не разбира и сърцето не усеща, ти пак чети, понеже чрез четенето сееш в душата си Божии слова, а в нея те не ще се изгубят, но постепенно и незабележимо ще преминат в естеството на твоята душа и над теб ще се изпълнят словата на Спасителя за човека, който хвърля семена в земята „и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае“. Главното е: сей, а Бог е, Който дава и прави посятото да расте. Само не бързай да жънеш успехи, та да не заприличаш на човек, който днес е сял, а утре вече
иска да жъне.

Докато четеш Свещ. Писание, влагаш в тестото на душата и тялото си квас, който
постепенно набъбва, прониква в душата докато не я пропие цялата и не я закваси с евангелска истина и правда. Във всеки случай, притчата на Спасителя за сеяча и семето може да се приложи към всекиго от нас. В Свещеното Писание на нас е дадено семето на Божията истина. Когато го четем, ние сеем това семе в душата си и то пада върху каменисти и трънести места в душата, а нещо попада и върху добра земя в сърцето ни и там ражда плод.

А когато видиш плода и го вкусиш, тогаз от радост ще поискаш и каменистите и обраслите с тръни места в душата си да разчистиш, изореш и засееш със се-
мената на Божиите слова.

"Защо и как трябва да четем Свещеното Писание