|
От форума на
Пишещият под ник Кабрал:
В темата "Книгата и авторът" е започнала дискусия относно боговдъхновенност, каноничност, апокрифност, полезност на книги, както включени от Светата Православна Църква в канона, така и останали извън него. Тъй като темата е за моралните качества или по-скоро за евентуалната липса на такива в личноста на наш библеист, ще открия нова тема за да се помъчим да разберем кои са Писанията, които св. апостол смята за боговдъхновенни.
. . . "Но ти пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен; пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.
Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата,
за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело". 2Тим.3:14-17
Кога дойдеш, донеси фелона, що оставих в Троада, у Карпа, и книгите, особено кожените.2Тим.4:13
Каноничните книги са относително добре известни. Относително, защото Светата Църква никога не е извеждала Учението си от Писанията, а лично от Господ, който оставил всичко на Православната Църква чрез своите апостоли. Т.н. канон се е менял. Както виждаме в 85-то правило присъстват двете послания на Климент, другаде се оспорват Апосалипсиса и Евреи, Йоан Дамаскин в VІІІ в. още включва Дидахито, което други изключват още в ІV-V в. и т.н. Да не говорим, че схизматиците/латинската църква/ приемат за канонични и тези, които Светата Църква не чете в черквите - Юдит, Естир, Мъдрост Соломонова, Мъдрост Сирахова, Товит, трите книги Макавеи. Освен това Товита е намерена в последните години на еврейски, а преди време е била изключена от канона, защото не я имало именно на еврейски. Протестантите не приемат по същата причина 151-ви псалм и объркват номерацията на псалмите, но псалмите и то в православната номерация, заедно със 151-ви са открити в Кумран на еврейски, а по-късната номерация и изваждането на последният псалм е фалшификация на масоретите. И така безкрай.
Така или иначе, за канонични сме приели книгите включени в Православната Библия, които са приети по същият начин и от различните християнски ереси наричащи се протестанти и евангелисти.
Въпросът е друг, кои книги Св. апостол Павел приема, че са полезни за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде православният съвършен и годен за всяко добро дело?
Моето мнение, че в случая под Писание Апостолът разбира не само Светото Писание, а и много други книги."
Под "всичкото Писание" всеки разбира каквото му е угодно. Св.отци не са разглеждали въпроса, защото по тяхно време се е гледало по друг начин на писанията. Протестантите приемат, че апостолът е говорил за старозаветните и новозаветни книги, но по голяма част от последните не са били написани. Католиците освен горните прибавяли и второканоничните и т.н.
Първият вариант е да приемем, че под "всичкото" св. Павел е приемал Светото Писание/Старият завет/, писанията на апостолите - минимум две от евангелията, посланията на Петър, на Иаков, вероятно Иуда, Йоан Богослов пише по-късно. Но това едва ли е така, защото е малко вероятно за цялата си дейност Иаков и Петър да са написали само по 1-2 послания. Най-малкото самият Павел е писал едно до лаодикийците, което изрично е препоръчал да се чете в църквата, както се казвало по-късно, самият той го е определил като канонично, защото само тези послания са четени в черквите. Затова към първият вариант трябва да добавим и всичко писано от апостолите и църковните дейци, защото Лука, Марко, а и братята Господни - Иаков и Иуда не са били от дванадесетте апостоли.
Вторият вариант е да разгледаме писаното от Павел, а и от останалите апостоли и да видим дали "всичкото Писание" се е отнасяло само за гореизброените писания.
Кой всъщност е бил Тимотей? От Писанието и Преданието знаем, че св.Тимотей бил евреин, изучаващ от младини Светите Писания, който по-късно приел православието, т.е. станал християнин. В писмото си до него светият апостол го напътства да "пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен; пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса.Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата,за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело". За какво е говорил Павел?
"...пребъдвай в това, на което си научен и което ти е поверено, като знаеш, от кого си научен..."
Стихът поставя следните въпроси:
1. Какво е това, на което Тимотей е научен и което му е поверено?
2. От кого Тимотей е научен на тези неща?
Отговорът е в писмата до Тимотей:
Имай за образец здравите думи, които си чул от мене, с вяра и любов в Христа Иисуса.
Запази добрия залог чрез Духа Светаго, Който живее в нас. 2 Тим.1:13-14
и каквото си чул от мене при много свидетели, предай го на верни човеци, които ще са способни и други да научат.
2Тим.2:2
Това, на което Тимотей е бил научен е Светото Предание, а е бил научен от Павел. Но сега Светото Предание не е част от темата.
"...пък ти и от детинство знаеш свещените Писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вярата в Христа Иисуса..."
Тук Павел говори за старозаветните книги, които Светата Църква нарича Свето Писание. Виждаме, че Светото Писание може да направи човек за спасение, но само чрез вярата в Иисуса Христа. Смисълът на казаното трябва да разглеждаме във връзка с думите на Спасителят към евреите:
Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене, и <пак> не искате да дойдете при Мене, за да имате живот. Ин.5:39-40 Евангелистката -1940
и Православната Библия:
Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене. Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
Виждаме, че в Светото Писание/старозаветните книги/ няма и не може да има спасение. Спасението е само от Христос, а старозаветните пророчества свидетелстват за него. Това е било много важно за евреите, за да се убедят, че именно Иисус е пророкуваният Спасител и Син Божи. Тимотей, като евреин изучаващ Светите Писания от младини не се е съмнявал и за миг, че Светото Писание е боговдъхновенно. Защо тогава Павел, също евреин, който никога не се е съмнявал в боговдъхновенността на Светото Писание изрично ще му повтаря общоизвестни неща? Все едно патриарха да пише на някой от владиците и да го поучава, че Библията е боговдъхновенна, нещо, което църквата е прила преди хилядолетия. Очевидно е, че казвайки: "Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата,за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело", светият апостол не е имал предвид само и еднинствено Светото Писание. Кое още е могъл да включи Павел във "всичкото"?
1. Това са всички църковни книги и най-вече катехизисите, които по това време са били доста обемни. Не случайно най-старите намерени фрагменти са от такива книги.
2. Вероятно това са и широко цитираните в евангелията и послания второканонични книги - Юдит, Естир, Мъдрост Соломонова, Мъдрост Сирахова, Товит, трите книги Макавеи. Тук бях пуснал едно католическо изследване колко пъти и къде са цитирани второканоничните книги в каноничните и сега не ми се търси, но говорим за над сто пъти.
3. Възможно ли е това да са и други книги можем само да гадаем, но в същото писмо Павел говори за "Ианий и Иамврий, /които/ се противиха на Моисея". Това са египетските жреци, чиито имена Светото Писатие не цитира, но се знаят от "апокрифни" книги. И в други случаи апостолите цитират староеврейски апокрифи и то за изключително важни, фундаментални за вярата неща. Примерът с Мелхиседек в Послание до евреите, гл.5,6 и 7, когато Павел разглежда въпросът с първосвещенничеството. Кой е Малхиседек според Светото Писание?
и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни, и благослови го и рече: благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята; благословен да бъде и Бог Всевишни, Който предаде в твоите ръце враговете ти. (Аврам) му даде десетата част от всичко. Бит. 14:18-20
Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.Пс.109:4
В Посланието си до евреите обаче Павел знае много повече за Мелхиседек, а и това изглежда е добре известно и на всички останали. Излиза, че по въпроса за вечното свещенничество Павел се е позовал на апокрифи, вероятно "Книга на юбилеите" или "Малкото Битие".
В същото послание Светият апостол говори и за Енох в гл.11, ст.5:
Чрез вяра Енох бе преселен, за да не види смърт; и не се намери, понеже Бог го пресели. Защото преди преселянето си той получи свидетелство, че е угодил Богу.
В Битие4:24 е казано сухо: И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.
Подробните сведения за Енох се знаели от гл.ІV на Книгата на Юбилеите.
Енох е споменат и в гл. 11 на Апокалипсиса, а апостол Иуда в гл.1, ст.14 и 15 на Съборното си послание го нарича пророк и цитира дословно Книгата на Енох, гл.1:9. Св.апостол Иуда цитира Книгата на Енох, гл.6 и 7 в Съборното си послание гл.1:6:
Енох (гл. 6,7...) дава обяснение за това събитие (ще перефразирам).
Божиите синове са Ангели, които обаче са изхвърлени от небето след като взимат от човешките жени. Водачите им са вързани и чакат деня на съда, а останалите се присъединяват към сатана.
и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, - Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден; Иуда 1:6
Светата Църква не е приела тези апокрифи като канонични, но в същото време е поставяла и вадила от канона много книги. Като православни приемаме решенията на Светата Православна Църква, която знае повече от нас. Но тук не говорим за канон, а за книги полезни за изучаване или далеч по-полезни от писанията на много "християнски" автори, такива от латинската църква, Лутер, Калвин и подобни. Естествено да не забравяме и библеистите от БФ, че ако не ги спомена ще ми се разсърдят. Изоставим ли Учението на Църквата и тръгнем сами да се "учим" ще ни е трудно да разберем много от писаното без второканоничните, апокрифните и най-вече без писаното от Отците.
И ако за нас, християните, не съществува проблем с "боговдъхновенността", не е така с евангелистите. Веднъж приели Библията като абсолятна истина, чист и истинен бог, ще им е малко трудно да изключат писанията на Енох, наречен пророк именно в Библията.
Абе да не си евангелист в тези времена.
. . .
|
По Темата и не съвсем [re: Дeя]
