ЗА СТАРИЯ И НОВИЯ ЗАВЕТ
"...из житие на св. Ириней Лионски.."

"Едно от главните доказателства, върху които Маркион основавал теорията си за противоположността между старозаветното и новозаветното домостроителство, между Стария и Новия Завет, било това, че Божиите действия в Стария Завет са уж противоположни на Божиите действия в Новия Завет. В Стария Завет Бог се явява като че ли само Бог на съда и правдата, казвал Маркион, а в Новия завет Бог е изключително Бог на любовта и милосърдието.

В своите съчинения свети Ириней опровергава нечестивото заблуждение на Маркион и разкрива, че както Старият, така и Новият Завет представляват едно неразривно цяло. Да се приписва на Бога в Стария Завет само правосъдие, а в Новия - само една всеобхватна любов, според свети Ириней означава да не се познава и да не се разбира духът и смисълът нито на единия, нито на другия Завет. Бог строго наказва в Стария Завет, но още по-строго ще наказва и наказва в Новия. Християнството е по-съвършено от иудейството, Новият Завет е по-обширен и пълен от Стария. Въз основа на това и изискванията на християнството трябва да бъдат много по-строги, отколкото изискванията на иудейството. В иудейството са били дадени по-малко средства за изпълнение на божествения закон, в християнството са дадени много повече - в него са предоставени всички благодатни дарове и сили за изпълнението му. Поради това всяко нарушение и неизпълнение на този закон в християнството трябва да се наказва много повече, отколкото в иудейството. “В Новия завет - разсъждава Ириней - колкото се е увеличила нашата вяра в Бога (тоест се е разкрила повече), толкова са се увеличили и изискванията към начина ни на живот. Заповядано ни е да се въздържаме не само от лоши дела, но дори от лоши мисли, от безсъдържателни разговори, от лекомислени думи и празни приказки. В същата мяра се е увеличило и наказанието за онези, които не вярват в Словото и презират пришествието Му”[20]. Поради това, че иудейството е по-несъвършено от християнството, Божиите наказания в него били “умерени” и като че временни, а в християнството, тъй като е по-високо и съвършено от иудейството, тези наказания са много по-строги и вече не са само временни, а вечни[21].

По такъв начин както в Стария, така и в Новия завет Бог еднакво се явява и наказващо, и любящо Същество, и там, и тук Той награждава и наказва, помилва и дава възмездие. И това е все същият един, истинен, всемогъщ и всесъвършен Бог.

Изобличавайки Маркион и другите подобни на него еретици, свети Ириней подробно разкрива в съчиненията си смисъла и значението на Стария Завет.

Според разсъжденията му старозаветният закон има две страни: външна - обредна, и вътрешна - нравствено-духовна. Външната страна на закона е имала само относително и временно значение: онези обредни предписания и постановления, с които е бил ограден целият живот на старозаветния човек и които са го държали в игото на робството, според възгледа на свети Ириней са имали смисъл само по отношение на иудеите и в ръцете на Божия Промисъл са били само необходимо средство за нравствено-религиозното възпитание на еврейския народ. Евреите е трябвало да бъдат държани в игото на робството, “поради грубостта и непокорността на сърцата им”, казва Той, и “поради постоянната им склонност да се връщат към идолите и да си отливат златни телци”. С Новия Завет обредните предписания на Моисеевия закон са се оказали съвсем ненужни и излишни, защото човекът бил поставен в други отношения към Бога, в отношения близки, синовни, и е станал способен да изпълнява Божиите повеления свободно и непринудено, без особени подробни външни предписания. Духът на робството в отношенията на човека към Бога в Стария Завет и духът на осиновяването в Новия изобщо не си противоречат. Изменението на духа на робството в дух на свобода и осиновяване посочва само строгата постепенност, последователност и премъдрата целесъобразност в историята на божественото домостроителство и нравствено-религиозното възпитание на хората. Един и същи Бог възпитавал по един начин древното човечество и възпитава по съвсем друг начин новото. “Бог прави всичко с мяра и ред - разсъждава свети Ириней - и при Него няма нищо непремерено, защото няма нищо безредно”.

Според свети Ириней необходимо възпитателно средство в ръцете на Божествения Промисъл, което после, с идването на Новия завет, се оказало ненужно и излишно и затова било отменено, е външната страна на Моисеевия закон, която същевременно е била пророчество за бъдещите времена на Месията и имала значение на първообраз. И от тази гледна точка отменянето на обредния Моисеев закон е отново естествено и необходимо и изобщо не доказва противоположността между Стария и Новия Завет. Но онова, което особено свидетелства против теорията на Маркион, е отношението на Спасителя към вътрешната, нравствената страна на старозаветния закон. Спасителят - казва свети Ириней - не е отменил тази страна, а само я е “допълнил и разширил”. Най-главната нравствена заповед на Моисеевия закон била любовта към Бога и ближния и Спасителят не я отменя, а напротив, утвърждава я и я изяснява като основна заповед на Новозаветния закон. Нравственото учение на Евангелието, и изобщо на Новия Завет, е по-високо и по-съвършено от нравственото старозаветно учение, но главната основа и на едното, и на другото е една и съща. Оттук и Виновникът за едното и другото нравствено учение е един и същ.

И така, според разсъждението на свети Ириней, между Стария и Новия завет няма ни най-малко противоречие, и двата са творение на един и същ истинен и височайши Бог, Който устройва делото на спасението на човеците в строга постепенност и последователност, по премъдър план, начертан от вечност. Оттук е ясно от само себе си, че и старозаветните писания, в които се изразява волята и домостроителството на Бога за спасението на хората, са също така боговдъхновени и спасителни, както и новозаветните писания, в които се изобразява самото извършване и усвояване на спасението. “Един и същ е Духът Божий - разсъждава свети Ириней, - Който чрез пророците възвестявал какво ще бъде пришествието на Господа, а чрез старците[25] добре е изтълкувал казаното от пророците. Той е проповядвал и чрез апостолите, че е настъпила пълнотата на времето за осиновяване и се е приближило Царството Небесно”.

Според учението на свети Ириней Бог е Господ в най-широкия смисъл на тази дума. Само Той е Владика и Господ на всичко и няма друг, равен или подобен на Него Владика и Господ, и не може да има, “защото онзи, който има някой по-висок от себе си или равен на себе си, вече не може да се нарича нито Бог, нито велик Цар”. Само Бог, като Господ на всичко, без остатък притежава върховната власт и могъщество над всичко, а останалото, което съществува, е сътворено от Него и се държи от Неговата власт.

Изобличавайки еретиците, Ириней размишлявал и за източниците на светата християнска вяра. Накратко неговите разсъждения са следните.

Свещеното Писание както на Стария, така и на Новия Завет несъмнено има Божествен произход, защото е написано с особеното духовно озарение на писателите на свещените книги от Божия Дух. Този Свети Дух е действал както чрез пророците, така и чрез апостолите. Свещеното Писание е първият и най-главен източник на вяра и религиозно познание - истинен и непогрешим и задължителен за всички. Правилното и безпогрешно разбиране на Писанието е възможно само под ръководството на светата вселенска Църква и само в нея може да се познае истината. Същия Божествен произход, както и Писанието, има и свещеното Предание, което поради тази причина представлява другият източник на вяра и религиозно познание, също така истинен и непогрешим и задължителен за всички, както Свещеното Писание. Единствена пазителка на истинското апостолско Предание може да бъде само вселенската Църква в лицето на нейните предстоятели. “Всеки, който желае да узнае истината - казва свети Ириней, - трябва да се обърне към Църквата, защото единствено на нея апостолите са съобщили божествената истина и като богаташ в съкровищница са положили в нея всичко, което се отнася до истината. Само Църквата е врата към живота”. И в частност, според учението на Ириней, само законно ръкоположените пастири на Църквата, са истинските учители и пазители на истината, съдържаща се в Нея.

Това значение на Църквата като единствена непогрешима пазителка и носителка на истинското апостолско предание свети Ириней основава на постоянното присъствие на Светия Дух и постоянното действие на божествените дарове и сили в нея. Според него Божият Дух съществува в Църквата от самото ѝ основаване. Той е като че животът и душата на Църквата, Той я движи и управлява точно така, както душата движи и управлява членовете на нашето тяло. В Църквата от Бога са положени всички необходими служения - апостолството, пророчеството, учителството, с помощта на които се извършва нашето спасение.

Поради постоянното и непосредствено присъствие в Църквата на Божия Дух, Тя никога не може да греши или да се заблуждава. Оттук божествената истина, предадена ѝ от апостолите устно или писмено, винаги ще пребъде в нея една и съща, все така чиста и божествена, каквато е била и във времената на апостолите, защото един и същ Свети Дух е действал и в апостолите, действа и сега в лицето на техните приемници в Църквата. Приемствеността на апостолското звание, разсъждава свети Ириней, се запазва в Църквата навред и непрекъснато, а заедно с нея и апостолското предание се запазва в чист и неповреден вид. “Изобщо - отбелязва свети Ириней - Църквата, макар и разпръсната по целия свят, поради присъствието в нея на един и същ Дух Божий и поради непрекъснатостта на апостолското звание в нея, съхранява навред едно и също учение. Тя еднакво вярва, като че има една душа и едно сърце, еднакво проповядва, учи и предава, като че има едни уста. Еднакво вярват и имат едно и също църковно предание и в Германия, и в Испания, и в Галия, и в Изтока, в Египет и Ливия. Както слънцето е едно и също за целия свят, така една и съща проповед на истината сияе и просвещава в Църквата всички”.

Като поучавал и наставлявал така, свети Ириней спасил мнозина от езическо идолопоклонство и еретическо заблуждение, много християни наставил на пътя на спасението, а други укрепил за мъченически подвиг. Накрая и сам той пострадал за Христовото име при царуването на император Севе. Заради изповядването на Евангелието свети Ириней бил обезглавен и приел славния венец на мъченичеството в Царството на нашия Господ Иисус Христос."


Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.