|
От Матея свето Евангелие
[16:24] Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;
[16:25] защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери;
[16:26] защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп* ще даде човек за душата си?
[16:27] Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму *според делата му .
[6:19] Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;
[6:20] но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
[6:21] защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
Из Беседата на св. Серафим Саровски с Н. А. Мотовилов за целта на християнския живот
". . . В притчата за мъдрите и неразумните девици се казва на последните, когато не им стигнало маслото, да идат и си купят на пазара. Но когато те си купили, вратите на брачния чертог вече били затворени, и те не могли да влязат в него. Някой твърдят, че недостигът на масло у неразумните девици означавал недостиг на добри дела в техния живот. Такова разбиране не е напълно правилно. Как може да не им достигат добри дела, когато те са наречени, макар и неразумни, все пак девици? Ами че девството е най-висшата добродетел, тъй като е равноангелско състояние, и би могло само да замени всички други добродетели. Аз, бедният, смятам, че на тях не им достигала именно благодатта на Всесветия Дух Божи. Тези девици, поради духовното си неразумие, смятали, че християнското дело се състои само в това да се вършат добродетели . Постигнали те някоя и друга добродетел и чрез това сметнали, че са извършили Божието дело, а никак и не искали да знаят, дали са получили благодатта Божия. Именно това придобиване на Св. Дух означава маслото, което не достигнало на неразумните девици. Затова са те и наречени неразумни, защото са забравили за необходимия плод на добродетелта, за благодатта на Светия Дух, без Който никой не получава и не може да получи спасение, понеже: „чрез Светия Дух всяка душа се оживява, чрез чистота се възвисява и свещенотаинствено светлее чрез Троическото единство“. Сам Дух Свети се вселява в нашите души. И това вселяване на Вседържителя в душите ни и съпребиваването на Неговото Троическо единство с нашия дух ни бива дарявано, само когато с всички средства ние от своя страна придобиваме Дух Свети, чрез което приготвяме в душата и тялото си престол на Божието всетворческо пребъдване с нашия дух, съгласно с непреложното Божие слово: „Ще се поселя и ще ходя сред тях и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“.
Ето това е то маслото в светилниците на мъдрите девици, което ярко и продължително горяло, тъй че тези девици със запалени светилници могли да дочакат Младоженеца, Който дошел в полунощ, и да влязат с Него в чертога на радостта. Неразумните пък девици, като видели, че светилниците им угасват, отишли на пазара да си купят масло, но не успели да се върнат навреме, и вратите били вече затворени . Пазарът — това е нашият живот ; вратите на брачния чертог, които се затворили и отнели достъпа до Младоженеца, това е човешката смърт ; мъдрите и неразумните девици са душите на християните, а маслото е получаваната чрез дела благодат на Всесветия Дух Божи, която изменя човека от тление в нетление, от душевна смърт в духовен живот, от тъмнина в светлина, от кошара…, в която страстите са привързани като диви животни, в храм на Божеството, в пресветъл чертог на вечна радост в Христа Иисуса, нашият Господ, Творец и Избавител и вечен Младоженец на нашите души…
О, как бих желал, Ваше Боголюбие, щото през тукашния си живот Вие винаги да бъдете в Духа Божи. „Кого както заваря, тъй ще го и съдя“, — каза Господ. Беда, страшна беда е, ако Той ни завари затрупани от житейски грижи и тревоги, защото тогава кой би могъл да понесе гнева Му и да устои пред Него? Ето защо е казано: „Бдете и се молете, за да не паднете в напаст“ ( Мат. 26:41 ),т. е. да не се лишите от Духа Божи, понеже бдението и молитвата ни донасят Неговата благодат.
Разбира се, всяка добродетел, вършена заради Христа, ни дава благодатта на Духа Свети, но най-вече тя ни се дава от молитвата, която е винаги в ръцете ни като някакво оръжие за придобиване на благодатта на Духа.
Поиска ви се например да отидете в църква, но или няма наблизо църква, или пък службата е свършила. Поиска ви се да дадете милостиня, обаче в момента не се намира беден, или нямате какво да дадете. Поискате да запазите девството си, но нямате сили да изпълните това поради природата си, или поради изкушенията на вражеските козни, на които вие по човешка слабост не можете да се противите. Решите да извършите и някоя друга добродетел заради Христа, но пак сили не ви стигат, или няма съответен случай. Но с молитвата съвсем не е тъй: за нея всеки и всякога има възможност, — и богатият, и бедният, и знатният, и простият, и силният, и слабият, и здравият, и болният, и праведният, и грешният.
От следния пример на Свещеното предание съдете, колко голяма е силата на молитвата, когато тя се възнася от цялата душа, дори и от страна на грешен човек. Една отчаяна майка била загубила единствения си син, който бил грабнат ат смъртта. Тя се обърнала към една случайно срещната блудница, която току-що била съгрешила, с молба да се помоли за сина и. Блудницата, трогната от скръбта на майката, се провикнала към Бога: „Не заради мен, окаяната грешница, а заради сълзите на тази майка, която скърби за сина си и твърдо е уверена в Твоето милосърдие и всемогъщество, Христе Боже, възкреси сина й!“… И Господ го възкресил.
Толкова велика е, Ваше Боголюбие, силата на молитвата. Тя повече от всичко дава Духа Божи и е най-удобна за всекиго да я извършва. Блажени ще бъдем, ако Господ ни завари, че бдим в пълнота на даровете на Светия Негов Дух. Тогава ние можем дръзновено да се надяваме, че ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем във въздуха Господа (1 Сол. 4:17), Който ще дойде с голяма слава и сила да съди живите и мъртвите и да въздаде всекиму според делата."
. . .
|
"и тогава ще въздаде всекиму според делата му" [re: Людмил Георгиев]
