Re: Християни, нехристияни и атеисти / Религия и мистика / Православие

Здравейте,

Извинете за късния отговор, напоследък ми се насъбра доста работа и няма възможност да участвам пълноценно в интересната дискусия..както и да е.

Мога ли да кажа нещо прямо? Струва ми се че търсите по-скоро потвърждение на вашето мнение, и виждате това което очаквате

Много се надявам да да не ви засегна, извинете че го казвам... Но в основата на вярата не е само нейната ирационалност, нито "вярвам понеже не разбирам". Богословието е и доста логична и обоснована наука, въпреки че се различава от останалите науки - примерно няма непрекъсната смяна на хипотези и теории, някои от които напълно отхвърлящи старите, защото описват по-непротиворечив модел на околния свят . Напротив, има необходимост от вербализация и изразяване, при това доста подробно, на вярата ( виж напр "Точно изложение на православната вяра" от св. Иоан Дамаскин). Да не говорим за цялото богословие като наука. Това определено съществува.

Не е и толкова проблемът в интимността на вярата... По-скоро е трудно да намериш достъпния начин да обясниш на човек който не вярва, т.е. гледайки от неговата гледна точка...

Не ми стана съвсем ясно какво имате превдид с -"нима точно това не е светостта, там, където можеш само сам да влезеш, без условностите и определенията на аза" ... Може ли да обясните малко по-подробно, за кои условности и определения, и защо това е светостта ? ако е това което разбирам - Бог ни е създал като личности, индивидуалности и именно личността е печатът на Божият образ у човека...

Както и да е, целият постинг ще мине под знака на известно несъгласие

но аз не разграничавам понятието вяра от религия и църква. Да вярата е интимно случване, но не само, дори това не би трябвало да е общият случай. Човек може да вярва заедно с други вярващи, и дали вярата му тогава ще е по-слаба?
Църквата е по-скоро единение, заедност във вярата, отколкото социална институция. Всъщност Църквата не претендира за такъв социален статут - по-скоро е Богочовешки организъм, чийто глава е не някой митрополит, а Сам Христос...виждате ли колко е трудно за обяснение, имам чувството че сме двама чужденци, знаещи по малко от общ език ...

Не харесвам термина "религия", така и не мога да го отнеса към нещо конкретно, освен към абстрактизирана система от доктрини. Всъщност няма строга граница между вяра, религия и църква. Човек може да е сам, да изповядва лична връзка с Бога, както монасите, и пак ще е част от същата Църква. И обратното - човек може да е заедно с други вярващи, на богослжуение например , и заедно с това връзката му с Бога ще бъде и лична. между двете неща не виждам противоречие.

Не съм чел Дюркем, предполагам че има и такива религии за които говори той. Не ми пасва обаче казаното от него към Православието...възможно е да има и религии, които да легитимизират самото си общество, издигайки някаква еманация. В православието и в християнството обаче, Бог в никой случай не е еманация на обществото.. Всъщност наопаки - Бог съгражда Църквата, и приобщава хора към нея, а не хората и образуват църква и измислят Бог... Наистина нека да не спорим какво е Бог. За вяра може да се спори, но Бог е непознаваем от нас,

не може творението да обхване Твореца, или в нашето битие да вместим Божието свръх-битие... затова може би най-сигурния начин да изразим нещо за Бога е чрез отрицанието,т.е. това което Бог не е - не е ограничен, несъставен, неизменен...всичко друго са приближения. Както и да е, отклоних се.

Да, религията е групираща, регулираща обществото, но това не е нейна цел, нито основна функция. Имам предид конкретно християнството.При него основната цел е изповядването на Христос, и това никак не е безсмислено, ако допуснете че реално съществува. Всички останали социални дейности са по-скоро вторични, особено в православието. Функциите, още повече механизмите на държавата и Църквата никак не се припокриват, предполагам че и не сте имали това предвид. Християнството няма и за цел да обяснява световния космос, въпреки че има такива обяснения - например "Шестоднев" на Иоан Екзарх, където се казва че земята е кръгла и виси в пустота.

Просто целта е друга, не сме християни за да се легитимираме като членове на социална група.Нямаме и за цел да поставим тази група в космическия център, по-скоро Църквата се старае да приобщи всички към нея, а не да се отдели от другите "племена".
Христос е който ни обединява, не наложените общи принципи. То няма и такива, ако не броим "обичай Бога с цялото си сърце и ближния си както себе си "... всичко останало са пояснения към него.