Здравейте,

моля ви не се притеснявайте от някакви особени рамки тук. :-)

Не съм ви колега, съжалявам няма да успея да ви отговарям на необходимото ниво. Имам съвсем скромна представа от социална антропология, а в гимназията мечтаех да стана археолог и изчетох доста научнопопулярни книжки, дотолкова са ми познанията. Както и да е.

Ще се опитам да Ви отговоря. Изборът да се ръководя от Библията, е съвсем съзнателен при мен. Ще се затрудня да дам чисто рационално обяснение - все едно на въпроса защо обичаш родителите си...Но една от причините е че в основата на християнството е именно любовта; това е и налаганият модел на поведение - ако мога да ползвам вашия термин.

Дали това влияе благоприятно на живота ми - да, определено. Да, пак бих се затруднил да го обясня. Това трябва да по-скоро да се изпита, отколкото да се обясни, но ако мога най-грубо да го кажа - обичта осмисля живота...Не претендирам да съм добър християнин, моля ви.

Дали вярвам че написаното е непременно абсолютната истина? Ще отговоря малко напосоки, не съм сигурен в какъв точно контекст задавате въпроса.

Библията, за разлика от Корана, няма претенция да е издиктувана нацяло и спусната свише, нито "авторите" са били в ролята на пишещи машини. Библията е писана от хора, освен всичко отразява и техния езиков стил, културното равнище на съответната епоха. Това в което всъщност вярваме, е че Библията е боговдъхновена, от живи хора свидетелстващи за живия Бог. Не цялата истина, по-скоро пътят към нея. Или дотолкова, колкото може да ни помогне да повярваме. Може би това звучи крайно - в 21- ви век, епохата на технологиите, съвременните теории... но както забеляза whitewolf (в малко по-друг контекст) - има неща които са валидни вечно, каквото е любовта например. Не знам дали отговорих точно на въпроса Ви, извинете.


На какво се основава вярата? Струва ми се че по-скоро всичко се основава на вярата. Не се опитвам да избягам от въпроса :-). Но дори науката се основава на твърдения които приема на доверие - аксиоми, постулати, както и да ги наречете, които разбира се после проверява експериментално. Вярата, предполагам, не е рационален опит, който може да се изведе и обоснове по логичен път, по-скоро самата вяра може да се счита за доказателство (за нас) за непознаваемото. Не че няма факти, примерно за историческото съществуване на Христос.

Целта на вярата обаче, не е да се образува здраво сплотено общество, водено от религиозни лидери, ако разбирам правилно насоката ви. Църквата не се стреми към светска власт, не е и просто някакъв вид социална институция, налагаща модели на поведение... Целта е съвсем друга - спасението и вечния живот. Ако Христос не е възкръснал, празна би била вярата ни, казва ап. Павел... Ако погледнем апостолите,най-близките ученици на Христа, след момента на разпването те са били буквално разбити. Техният учител е убит, погребан, те са преследвани и се крият...кое би им дало сили да тръгнат и проповядват по целия свят?


Мога ли да ви помоля да се обосновете - защо приемате че Църквата е насочена към светска власт? Бих привел доста места от Библията против това, и не се сещам за нито едно в подкрепа. Не знам обаче дали това бихте приели за аргумент.

накрая, извинете за дългия постинг.
поздрави

Редактирано от н@блюдaтeл на 07.03.06 09:02.