Здравейте, много благодаря за дългия постинг! Обичам дълги постинги...!

Беше ми интересно да прочета мнението ви и искам да кажа, че в много отношения то отговаря на собствените ми разбирания за нещата - нуждата от вяра, нейната нерационалност, липсата на необходимост от вербализация на нещо толкова интимно - нима точно това не е светостта, там, където можеш само сам да влезеш, без условностите и определенията на аза? Но нека се уточня - аз строго разграничавам понятието вяра от понятието религия и църква. Първото е интимно случване, второто е социална институция. Вярата е личната връзка със свещеното; религията е обединение на група хора под набор общи принципи, а църквата е конкретната институция, под чиято 'шапка' това става. Един от големите антрополози, Дюркем, който се занимава задълбочено с антропология на религиите, твърди (аз съм на неговото мнение), че религията е обожествяване на социума като такъв - тя легитимизира групата и фигурата на бога/боговете е еманация на колектива, негов идеален вариант (много опростено). Сега няма да спорим какво е бог, защото за вяра не може да се спори, но религията е първото групиращо, стратифициращо, регулиращо социума средство - още преди държавата и науката да изземат функциите й да обяснява световния космос (ред) и да излага законите за поддържането му. Затова РЕЛИГИЯТА без съмнение е политическа по природата си - нейната цел е редът. Нейното пространство е групата. Групата (пак според антропологията) по презумпция се образува на базата на опозицията ние-те. Тоест ние сме тези, които те не са, не-те, а те не са ние - така се разпознава всяка една група на тоя свят. Следователно обединяващата сила на една група - религията, налага принципи, според които въпросната група е космически централна (на езиците на много племена от цял свят думата за 'човек' и за 'член на нашето племе' е една и съща), за сметка на не-нас. 'Те' работят на същия принцип. И когато възникне конфликт, се случват преразпределения на силата и властта на базата на усещането за ние-те и според принципите, определящи 'нас' и 'тях', които биха могли да бъдат обосновани от религиозната космогония или светските закони. Това се нарича политика. Ето защо твърдя, че религията в същността си е политическа! Дано не ви обърках много!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите