Здравейте и вие!

Хм. Не, не търся потвърждение на мнението си, по-скоро винаги съм очаквала спор. Явно съм видяла в думите ви своите мисли и съм ги приела като потвърждаващи собствените ми виждания, а не е било така. Съжалявам, но не виждам и нищо лошо! Затова ще обясня какво имах предвид аз - за мен 'свещеното' е лишено от личност - в смисъл 'персона', това, което изграждаме чрез общуването си с другите, това, което може да се комуникира, да има име, да се опише с думи. Това имах предвид под 'условностите на аза' (използвах 'аз' като психо-аналитичен термин :)). Така чувствам аз нещата. Затова и мисля, че в някакъв смисъл свещеното е абсолютно лично, защото не може да бъде комуникирано. После пак се замислих обаче и открих, че май не съм съвсем права - има наистина моменти, в които то може да се превърне в общуване - в любовта, в заедността - не се съмнявам, че един религиозен ритуал, изграден на базата на музика, аромат, движения, които поставят хората в хармония един с друг, има силата да създаде общност в свещеното. Но не мисля, че то, свещеното, личната 'вяра', би могло да бъде вербализирано. Нито логично. Затова и личния ми скептицизъм към религията като такава - как може казаното от други и вярваното от други да стане истински мое, това никога не съм могла да разбера. Затова си мисля, че чувството за общност все пак стои в основата на взаимната, споделена вяра. В този смисъл и съм съгласна с Дюркем, че бог е онова усещане, което сплотява - не става въпрос дали е измислен или съществува. В която и да е религия. Той изследва примитивните религии, за да открие механизма на религиозното и на ритуала, да го хване от извора, така да се каже. Така че откритото от него до някаква степен важи (за тези, които му вярваме - хехе, явно и аз съм вярваща) и за по-сложните религии като християнството.
Мисля, че е очевидно колко голямо значение има перспективата, от която човек гледа към явления като религията - аз се опитвам да я рационализирам, да я анализирам, да открия социалната й роля - вие я изживявате 'отвътре', тя е част от вас, от живота ви, от мирогледа ви. Естествено, че не можем да мислим еднакво и да се съгласяваме по въпроси, които стоят по толкова различен начин 'от двете страни на бариерата'. По никакъв начин не искам да ви накарам да мислите като мен - тук съм, за да усетя вашия поглед върху религията и да споделя някои свои мисли, с надеждата че и за мен и за вас това ще е полезно и ще доведе до повече разбиране и взаимно уважение. Затова ще попитам някои неща, за които вие ще можете да ми кажете (ако желаете) вашето виждане, а аз ще мога да ги коментирам от моята гледна точка; единият въпрос, който ме вълнува е именно за рационалността - необходима ли ви е тя? Нужно ли ви е Христос да бъде историческа личност и събитията от Библията д абъдат потвърждавани от библейската археология? Нужна ли е логиката на богословските текстове? И ако да, защо? Ако не - пак защо? Втори въпрос:

В отговор на:

---

Интересно определение за политика, струва ми се съвсем точно. Обаче няма как да се приложи ккъм християнството, защото то не е противопоставяне на 'тях',т.е. на не-изповядващите нашите религиозните доктрини. Християнството е отворено към 'тях', опитвайки се да приобщи, а не да противопостави или ограничи...

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите