Няма да пиша сега за Опус Дей. Не съм се интересувала подробно от тях. Но ето в "кратце" . Това ви написах онзи ден докато четях темата ви.
------------------------------------------------------------------------------------------------

Много се радвам да попадна на толкова културно водена дискусия. Не познавам участниците в нея, но ще се радвам и за в бъдеще да има подобни разговори и се надявам темата да не бъде заспамена от обичайните заподозрени. А ако я изнесете в религия, то се запътвам бодро след вас за да я продължим.

Има няколко въпроса, на които бих искала да се спра по-подробно. А това из вълчов текст ми прозвуча съвсем на място:
“Затова на мен ми е доста трудно да напиша нещо кратко и в същото време смислено и в същото време без да с позовавам на мнения на автори, още повече, когато не ги знам. Така че, ще пиша това, което аз мисля.”

Опровергаването, което евентуално очаквате не е толкова лека задача. За да бъде направено от ваша страна да имате повече от елементарни познания върху доктрините. За сега оставам с впечатлението, че такива липсват, което моля да не бъде приемано като обида. Ако греша – простете. Самата аз започнах своето запозанство с православието в този клуб преди повече от 3 години. Друг е въпросът до къде стигнах и дали изобщо искам да продължа напред. Важното е, че научих основите, които ми дават една много добра представа, примерно за това до колко накой може да бъде оборен или подкрепен в становището си.

Лично, очаквах от други да се намесят. Но разбирам въздържането им. Уморително е непрекъснато да отговарят на едни и същи въпроси, а подобни теми се появяват редовно. Ще приема темата ви като отнесена единствено към християнството, въпреки че споменавате религиите като “средство”, а това включва всяка религия.

Християнството произлиза от юдаизма. Независимо, че тръгват по коренно различни пътища двете религии имат общо начало. И поради това, че ползват общи религиозни текстове (прим. СЗ Петокнижие), то ако търсим някаква политическа насоченост в християнството, нека погледнем назад във времето. Характерно за юдаизма е, че при него религията е и държавна политика. Идеята за обещаната земя е основна цел. Прадоксалното е, че държавата все още я няма, но Законът съществува и се прилага. Християнството се заражда на територията на вече съществувалата държава (тогава Римска провинция), и в последствие е прието за религия отново по избора на Империята. До тогава християните са в доста незавидно положение. Така погледнато зад християнството в един момент застават не само някои от установените традиции, но и силната политическа и военна власт съществуващи на новите територии. Това няма как да не се отрази върху първоначалните му доктрини (за които доста се спори, а тук вече могат да ме поправят по-компетентните).

В последствие новата религия е в пълно несъгласие с наследените традиции и местна теология. Но това прилича на ситуациите, които се наблюдават и в Древен Израел. Поради това, че юдаизмът се явява една самобитна религия, която трябва да оцелява в една изключително трудна обстановка, спазването на Закона се оказва от изключително значение за дванадестте племена (до колкото изобщо можем да се доверим на ббл като ист.източник) . Във времето преди Христос, а и след него съществуват силно религиозни фракции (виж зилоти, сикарии и др. – те са ми слабост). За тях запазването на юдейската традиция е цел, за която са в състояние да жертват всичко. Те са войствено настроени към чуждите традиции (прим. елинизъм), както и към чуждото господство (Рим). Както споменах, за юдаизма “обещаната земя” може да бъде запазена само ако се живее според Закона на Мойсей и всяко отклонение от Божията Воля би довело до загубването й. Съзнавайки загубите те започват да се придържат все по-стриктно към повелите, да организират възстания срещу Рим и дори срещу собствените си сънародници, за чието поведение вярват, че е причината да се погуби традицията, от там и всяка надежда за възстановяване на държавата. Вяра и политика в едно.

Християнството е носител на идеите от извора. Основното е придържането към Завета, но вече на Христос, за което първите християни най-често заплащат с живота си. Неприемането на “чуждата вяра” също произлиза от древните канони. В този аспект църквата не си спестява цитирането на СЗ, независимо, че в други случаи се разграничава от него. Не е чудно, че и ислямът се придържа към тези повели. Ако има някаква разлика в усърдността на изпълнението, то тя е единствено в интерпретациите във времето, както и в интонацията, която им се слага от различните тълкуватели. Интонацията зависи и от политическата, и от социалната обстановка във даден момент. Според условията се ползват повече или по-малко някои от свещенните текстове. И поради това, че не на един народ, от там и религия, трябва да оцелява във времето, то по-мощният се налага ако е нужно и с военна сила.
Друг аспект е теологичният, предмет на дълга и задълбочена тема. Той най-добре илюстрира пътя на християнството през вековете. Но за да бъде изложен са нужни задълбочени познания, както и много време. В интернет има достатъчно материал, а дори в архива на клуба е говорено много по темите върху най-основните въпроси. Само ще дам един елемнтарен пример – кръстоносните походи. Дали ще ги наречем плод на политически и икономически интереси, няма значение пред факта, че те не биха били правени ако голяма част от подръжниците и участващите в тях нямаха вяра в същите тези доктрини, за които говорим. Наивно еда се смята, че църквата (всички нейни служители) са имали скрита цел. Една, и то не малка част от служителите са вярвали в това, което правят и са го считали за свещенна цел. И същите тези доктрини ги оправдават! Друг е въпросът дали ние добилите мъдростта опита на времето, сме съгласни с извършеното. По тази логика бъдещите поколения ще винят нас за дните в които живеем. Във Втората Световна война участват християни, както и християни са подръжници на днешните националистически партии и християни разпалват антисемитизъм в името на...хриситянството. Ползвайки същите доктрини... За разлика от тях други техни “събратя” (за щастие болшинството в този клуб) заклеймяват подбно поведение. Както не веднъж съм казвала - основен проблем на християнството не е толкова във вярващите, а в интерпретаторите му (дали с вяра или от интерес), както и тези които намират начин да се възползват от него, манипулирайки последователите му. Често това са хора с чиста вяра, страх от Бога, но и с неправилна политическа преценка. За съжаление тя е плод на умела пропаганда, за която поне днес не бива да виним чак толкова църквата. В един век на ефтина и достъпна информация, както и на задължително образование в западания свят вината за неинформираността ни е предимно в нас самите.

На едно място споменавате, че православието е част от един процес. Не уточнявате от кой. Все пак базирам се на по-горните ви думи и предполагам, че имате предвид политически. Както слагате под общ знаменател всички християнски учения.
И мога и не мога да се съглася с вас. Ако проследите внимателно историята, примерно, на Православието и Католицизма ще откриете поразителни разлики. Мога да се съглася, че и двете религии са последователи на Христос, но от там започават и разликите. Понеже съм човек на примерите, ще ви дам един който прекрасно илюстрира как се тълкува Писанието. Католическите папи са имали лични астролози. Дори Джорадно Бруно е бил църковен астрономолог (думата си е моя:) и си я харесвам). Поради това, че се изисква да се пази Божия Завет, от там и Мойсеевия, от там да не се наруши традицията се е пазела и Кабала. На Бруно (ако не се лъжа) е било възложено да намери “истината” за звездата на Рождество. Същата църква изгонва евреите, чиито традиции ползва и изгаря на кладите вещици и ...астролози. Православието от самото начало се разграничава от тези практики. Защото така тълкува същото Писание...Този приемр е капка в морето от различия, които аз не съм в състояние да изложа тук и сега. За него се сетих и него ви давам.

В това отношение и православието не е толкова силно политически ориентирано. Православието присъства на най-силно в културната сцена. Взема отношение и към политиката, но въпреки това няма непоклатимите Ватикански позиции. Както виждате има разлики. Ако си представите една православна Европа...Историята би била пренаписана с други думи и епизоди. Не защитавам православието. Искам само да ви покажа, че много неща не биха били същите ако бяхме протестанти или католици в България. Но нека не гледаме света такъв какъвто би могъл да бъде, а такъв какъвто е.


Питате какво може да спре такава гениалност? Не мога да ви отговоря. Занм само, че човешкият генийй е в състояние да направи прекрасни неща и за миг да разруши сътвореното. Особено интересно за мен е да си представя един атеистичен свят. Както и да изчистя мисленето си от дуализъм. За сега не ми се отдава.

Поздрави,
Аби

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите