"Съвсем ясен, но отново допускате съществена грешка - първите 2 твърдения не са независими(а вие ги оценяте независимо) тъй като са относно обект "гюле" (също вторите 2 - относно стена) - което с други думи казано означава, че верността на второто ще зависи от верността на първото,"
Не, не е така. За да е неверно основното твърдение, е достатъчно да е неверно поне едно от тях, например първото. При това положение верността на останалите твърдения може да е произволна, тя няма да се отрази на неверността на основното твърдение. Доказателството е, че докато работим в общност с "мощност А" и "здравина Б" няма никакъв проблем, както показа и резултатът. Логичността на резултатът се основава на фактът, че колкото и да е мощно гюлето, щом се спазва логиката, явно има още по-здрава стена, която дава истинност на твърденията. Смисълът започва да противоречи на логиката единствено ако гюлето е безкрайно мощно (всепроникващо). Във всички нюанси по-надолу от "всепроникващо" няма проблеми.
"В частния случай А="всепроникващ" те са взаимноизключващи се, следователно поне едно от двете е лъжа = FALSE, от там и съставното твърдение лъжа = FALSE. Както виждате това ни го казва и смисълът и логиката - разминаване няма. "
Напротив, логиката, ако погледнете изложението ми, дава резултат TRUE там, дето смисълът изисква FALSE. Взаимоизключването се появява САМО когато заместите крайните стойности като "всепроникващ" и т.н. Точно това, за което говоря и аз.
"Смисълът изчезва като се конструира безмислено словосъчетание ето например "число което НЕ е число" - всяка една дума си има смисъл, а цялото словосъчетание е безмислено"
Да, но ние говорехме че ако една дефиниция е логична, тя определя обект. И аз ви дадох пример с логична дефиниция, която става безсмислена като се използува крайна дума в нея. Въпросът, който стои е, безсмислеността идва от терминологията с която боравим, или все пак ще излезе че логична дефиниция може да не описва обект?
Успехи!
|