Едва ли бих се сетил, тъй като "всепроникващо гюле" е съществително - елемент на множество, а другото цяло разказно изречение - твърдение. Но сега да работим с новия смисъл който влагате в тях като твърдения, и да ги запишем в първата форма:
1."гюлето "А" НЕ е всепроникващо" = TRUE
2."гюлето "А" може да премине през стената "Б"" = FALSE
3."стената "Б" Е непроницаема" = TRUE.

Съставно твърдение се получава от тези 3 с операция AND между тях, смисълът на което е да са изпълнени всички заедно......

Радвам се че схванахте основния смисъл на казаното от мен, макар че бързате с примерите. Именно с AND. Прав сте и в това, че

Отрицанието на съставното твърдение твърди, че кое да е от отрицанията на твърденията е вярно, също е вярно = TRUE.

Тъкмо това и бях написал, само че изглежда не сте го забелязали. Ще се опитам да го поясня от друга гледна точка.

Ето ги елементарните твърдения, от които сглобяваме съставното:

Твърдение (A): "гюлето няма мощност А"
Твърдение (B): " гюлето може да премине през стената"
Твърдение (C): "стената има здравина Б"

Те могат да са TRUE или FALSE.

"всепроникващ" е частен случай на "има мощност А", когато А расте неограничено (или "пробивност", ако "мощност" не ви харесва).

"непроницаем" е частен случай на "имащ здравина Б", когато Б расте неограничено.

Затова твърдения, изпълняващи се за общия случай (с А, Б) трябва да се изпълняват и в частния такъв (всепроникващ, непроницаем).

Създаваме съставно НЕВЕРНО твърдение от горните твърдения (чрез AND), което е неверно и ПО СМИСЪЛ за частния случай, на който обръщаме внимание:

(1)
A and B and C = FALSE,
"гюлето няма мощност А" И
" гюлето може да премине през стената" И
"стената има здравина Б" -> = FALSE

Както сам забелязахте, това твърдение ще е неистинно, ако поне едно (или и трите) съставни твърдения са неистинни. Нас ни интересува именно последният случай, когато и трите са неистинни:

(2)
Твърдение (A): "гюлето няма мощност А" = FALSE
Твърдение (B): " гюлето може да премине през стената" = FALSE
Твърдение (C): "стената има здравина Б" = FALSE


Техните отрицания, както вече отбелязахте, ще бъдат истинни:

(3)
Твърдение (NOT.A): "гюлето има мощност А" = TRUE
Твърдение (NOT.B): " гюлето не може да премине през стената" = TRUE
Твърдение (NOT.C): "стената няма здравина Б" = TRUE


Съставното твърдение, получено чрез AND от тези твърдения, ще бъде също истинно:

(4)
"гюлето има мощност А" И
" гюлето не може да премине през стената" И
"стената няма здравина Б" = TRUE

Да забелязвате някакъв проблем? Няма. Ако е неверно началното твърдение (по условие), то това твърдение ще бъде верно при произволното допускане (2), което не противоречи на началното условие. Това следва според законите на логиката.

НО, твърдение (4) се оказва неверно именно за частния случай, а по-точно за "всепроникващ" и "непроницаем". Точно тези частни свойства нарушават логическите резултати, получени със средствата на логиката. В случая имаме верен по логика резултат, но не верен по смисъл. Смисълът и логиката влизат в противоречие. Или в конфликт, ако щете :)

Надявам се че сега примерът е по-ясен?

Сега по-ясно ли е, че използуването на такива, бих ги нарекъл "крайни" термини (щото по скалата от свойства няма друго свойство, което да е по- от тези), в дефиниции води до разминаване на логиката и смисъла, понякога достатъчно скрито, но винаги присъстващо?


Дали това е "противоречие" в смисъл проблем на речта - няма значение. Аз и не настоявам, че обектът А е противоречив, а че неговата дефиниция включваща "всемогъщ", е такава".

Вие твърдите,

Всеки път когато има дефиниця за "А", то противоречията в логиката няма - може да е само в речта с която се опитваме да обозначаваме смислени твърдения(и като не успеем получаваме противоречие="лишена от смисъл реч")

Пак да се върнем на нашият случай. Нека да приемем, че противоречие в логиката няма (според вас), то независимо какво ни казва смисъла, следва че:

"гюлето е всепроникващо" И
" гюлето не може да премине през стената" И
"стената не е непроницаема" = TRUE

и проблемът, според вас, е само в речта? Това би следвало да е нормална, само че безсмислена дефиниция?

Тогава от тук следва, че съставното твърдение по аналогия:
"обектът А е всемогъщ" и "обектът А НЕ може да направи планина" и "която планина е с крайно тегло", и това трябва да е логично за дефиницията на А, макар и неверно по смисъл.

Доколкото разбирам, според вас след като дефиницията за А е логична, трябва да е верна, въпреки че води до безсмислица? :))

Да ви кажа, аз също застъпвам тезата, че "всемогъщ" не е точно в смисъла, който се опитваме да го използуваме, затова се получават "противо-речия", и смисъла изчезва независимо от логичността на дефиницията.


И накрая: за да бъде дефиницията А "символ", обектът несъмнено трябва да съществува, нали?