Съгласен съм с вас, но ако за сега още не можем да проследим целият път на живите същества, води ли това до еднозначен (!) отговор, че например светът е създаден от бог?

"Интересното е, когато в закономерно разпадащия се и опростяващ се свят се появяват (от само себе си!?) живи същества."

Може би трябва да първо да отговорим що е "живи", но ще го пропуснем :)

Бих ви отговорил само за самовъзпроизвеждащи се органични същества.

В началото температурата е била твърде висока за да има изобщо молекули. В края енергетичните разлики няма да са достатъчни за да протичат никакви процеси на преобразуване. Има една математическа теорема, която гласи: ако една функция в две различни точки има еднаква стойност (в случая вероятността за съществуване), то някъде между тях тя трябва да има минимум или максимум. Е, очевидно че някъде между началото и края на вселената вероятността за съществуване на органичен живот ще е максимална. А че имаме максимум, а не минимум, сме доказателство самите ние. :)

Има един виц от един голям физик, Пол Дирак. Той твърдял, че има оптимално разстояние, от което една жена изглежда най-красива. И доказателството било: от много близо, вие виждате порите и гънките на кожата, без никаква красота там. От много далеко практически не виждате жената, камо ли някаква красота. Е, по горната математическа теорема следва, че някъде между тези точки има място, от което жената изглежда най-красива