Браво!
Сега, след като ме разпердушинихте, нали мога да продължа мисълта си?

Ще ви дам пример как в рамките на логиката от едно неверно твърдение чрез отрицание може да се получи друго неверно твърдение. Пък вие ще си видите защо примерите ви с числата не са подходящи в случая.

Ето три прости твърдения:
(А)"Нека обект X е със свойство 1"
(B)"обект Х може да премине през обект Y"
(C)"Нека обект Y е със свойство 2"

От тях съставяме едно съставно логично и неверно (по условие) твърдение:
(А)"само обект X със свойство 1"
(B)"може да премине през"
(C)"обект Y със свойство 2" = FALSE

Математически може да го запишем:
А and B and C = FALSE

Отрицанието му е твърдението:
NOT.A or NOT.B or NOT.C = TRUE
На човешки език това означава, че за да е верно отрицанието на твърдението, трябва да е верно поне едно от отрицанията на съставящите твърдения, с други думи:
(NOT.А)"обект X няма свойство 1 (независимо дали може/не може останалото)"
или
(NOT.B)"има свойство 1 но няма да премине през (обект Y независимо от свойствата му)"
или
(NOT.C)"ще премине през обект Y без свойство 2" = TRUE

Ще ни интересува един специфичен случай, при който се изпълнява горното равенство, а именно:
NOT.A = TRUE, NOT.B = TRUE, NOT.C = TRUE,

в резултат на което можем да създадем твърдението (частен случай на горното отрицание):
NOT.A and NOT.B and NOT.C = TRUE

или записано с думи:
(NOT.A)"обект X без свойство 1"
(NOT.B)"не може да премине през"
(NOT.C)"обект Y без свойство 2" = TRUE

Дотук в резултат на тази акробатика :) няма нищо странно от гледна точка на логиката (с нейния апарат сме стигнали до тук), докато не зададем специфични свойства 1 и 2:
обект X със свойство 1 = "не-всепроникващо гюле"
обект Y със свойство 2 = "непроницаема стена"

Тогава началното твърдение ще се запише като:
1) (A)"не-всепроникващото гюле"
(B)" може да премине през"
(C)"непроницаемата стена" = FALSE,

а резултатът:
(NOT.A)"всепроникващото гюле"
(NOT.B)"не може да премине през"
(NOT.C)"проницаемата стена" = TRUE

Както виждате, независимо от достигнатия чрез средствата на логиката резултат TRUE, твърдението не е верно (не може да е TRUE), щото няма начин всепроникващо гюле да не може да премине през проницаема стена. :))

Причината е именно в термините "всепроникващ", "непроницаем", "всемогъщ". Именно тези термини използувани в логически изрази водят до нарушаване на логиката.
И всяка дефиниция, основаваща се на тях, също. За което беше разговорът.


Сега бих коментирал следния ваш коментар:
" "Непротиворечива дефиниция също може да не определя никакъв обект."

Грешка. Именно това което дефинира е този обект, а ако нищо не дефинира то защо да я наричаме така ? "


Под обект разбираме нещо извън нас, извън субекта, съществуващо не само в представите ни, нали? Не бъркаме представа/понятие за обект със самия обект.
Като начало бих дал всичките персонажи от приказките. Но ми хрумна друг пример:

Нека създадем непротиворечива дефиниция, която да определя някакъв обект В. Тази дефиниция ще съвпада с дефиницията на обект А (за който стана многократно дума :) и чиято дефиниция (независимо от горното ми изложение) ще считаме за непротиворечива, както е според вас.
Т.е. обектът В също ще бъде изначален, всемогъщ и др. Като допълнение ще добавим, че той е създател на обектът А (той може всичко, логично е да може да създаде всичко, вкл. обект А).
Е, въпросът е: определя ли тази непротиворечива дефиниция някакъв обект? Как мислите? :)

Мисля, че дефиницията може да определи понятие, но дали съществува обект съответстващ на това понятие, не е задължително.


Колкото до квантовата механика - разбира се, че в нея няма противоречия, както няма такива и в класическата механика, както и в учението на Аристотел (е, тук не съм много сигурен).
Всяко от тях е непротиворечиво в рамките на своята парадигма, единствено при преход между тях се очертават противоречията между тях. В нашия случай обаче, обект със свойство "всемогъщ" изисква друга парадигма за обяснението, а ние продължаваме всичко останало да обясняваме в старата парадигма, със старата логика. От тук и всички въпросителни. Това исках да изясня.

А нещата в КМ са малко по различни. Вероятностната вълна е математически резултат, тя не може да се разпространява с някаква скорост в реалното пространство, защото не е физически обект. Тя може да съществува само в съответното фазово математическо пространство.
Вероятностната вълна не е тази, която създава интерференцията и дифракцията, тя само ги описва. Просто частицата не е частица каквато можем да си представим, тя е нещото като вълночастица :), самата частица е същевременно и вълна. Но това е тема на друг разговор.