Нещата не са толкова очевидни.

Това е проблем на очите, а не на самите неща.

Припомнете си ситуацията с квантовата механика: имаме нещо, което притежава свойства на вълна и частица едновременно, т.е. нещо което по дефиниция е противоречиво.

Квантовата и класическата механика са 2 различни аксиоматични теории, и естествено дефиницията на "частица" в едната, може да е противоречие в другата. Проблемът идва от това, че само формата на думата "частица" в двете теории е еднакъв, но смисълът различен - "квантовомеханична частица" е нещо различно от "класическа частица".

Дефиниция:
"КМ"="квантова механика".

1. Ако в КМ има противоречие и вие го покажете, сигурно ще сте нобелов лауреат. *Останалата част от точка 1 е лирическо отклонение и може да бъде пропусната.
В КМ обектите се дефинират като квадратично интегруеми функции в комплексно хилбертово пространство, които по дефиниция имат съвсем различни свойства от частиците по дефиницията на класическата механика. Физичен смисъл има квадратът на модула на функцията в дадена точка от пространството на независимите и променливи, който се тълкува като вероятност(или плътност на вероятността, в случай на непрекъснати променливи) стойностите на величините да се окажат равни на тези координати при измерване. Тъкмо тази функция има вълнови свойства(суперпозиция, интерференция, дифракция), така че вълната е вероятностна а частицата-материална. М/у другото тази вероятност може да се движи със свръхсветлинна скорост, което не означава, че и частицата може, нито че има някакво противоречие с теорията на относителността, тъй като вероятността не е причинно детерминирана величина. Проблемът идва като аксиомите от класическата механика се омешат с тези на квантовата.

2. Отново смесихте обектите с дефинициите им защото дори да има противоречие в КМ, то може да бъде само в дефиницията на математическия модел на обекта(а обектът от реалността хич не се интересува от това), а това е сигурна гаранция, че математическия модел нищо не дефинира - това е достатъчно за опровергаването на една теория.

може и невъзможното за него.

Говорихме за това още в началото - ако "него" е "можещия всичко" то няма такъв обект "невъзможното за него"(и в склада проверих - няма !), следователно няма никаква релация която да го обвързва с несъществуващ обект, нито "може" нито "не може".

"не може всичко" не е противоречива, защото той може много, но не и невъзможни неща.

1. Не е задължително да може каквото и да е.
2. "невъзможни неща" - невъзможни за кой ? Ако е за себе си, вече говорихме за това. Ако не е за себе си, то значи са възможни за него.

Двете дефиниции определят множества с различна мощност, затова (не)противоречивостта им не е свързана.

Грешка. От първото по никакъв начин не следва второто.
Доказателство:
"множеството от цели числа на които 8 се дели без остатък" = {1,2,4}
и неговото отрицание "множеството от цели числа на които 8 НЕ се дели без остатък"={3,5,6,7,9,..........}. Определено това са множества с различна мощност, но (не)противоречивостта им пак е свързана.

Ще повторя дефиницията на словосъчетанията, която дадох и на друго място:
Под термина "не може всичко" разбирам "има НЕЩО което да не може".
И съответно неговото отрицание е "няма НЕЩО което да не може"="може всичко".
Която може да бъде формулирана и в друга форма: "измежду всички елементи на нможеството, ИМА (НЯМА) нещо което да не може".
Сега ако продължите да твърдите, че "всемогъщ" значи по друго нещо от тази дефиниция, то аз ви казвам, че не се интересувам от това с кое точно словосъчетание ще обозначаваме свойството определено с горната дефиниция, но аз се интересувам именно от него, а не от начина на записването му.

Непротиворечива дефиниция също може да не определя никакъв обект.

Грешка. Именно това което дефинира е този обект, а ако нищо не дефинира то защо да я наричаме така ?

Самата дефиниция не инспирира съществуването на обект.

Правилно - "определя" не значи "инспирира". Тя просто дава име на съществуващият обект, като го разпознава по свойствата му.

Ако помислите, ще видите, че ние всъщност говорим за едно и също, но по различен начин:
а) дефиницията на обект А е противоречива, но това е защото логиката с която боравим е ограничена по отношение на обекта А;
б) обектът А е непознаваем със човешките средства (именно щото излиза извън рамките на логиката, с която се опитваме да го изучаваме).

Да, и за това също говорихме, поне тук има единомислие.

Това при положение че обектът А съществува, а не се отхвърля автоматично поради противоречивост на дефиницията.

Дефинициите определят обекти в определена аксиоматична система, и противоречивостта им е гаранция за несъществуването на такъв обект В тази система.

Мисля да не задълбаваме с логиката повече, а?

Добре.
Жив и здрав !

Редактирано от въпpoc на 19.05.05 20:56.