"Противоречивостта е свойство на дефиницията, а не на обекта който тя дефинира, ако дефиницията е противоречива, то тя не определя никакъв обект."
Нещата не са толкова очевидни. Припомнете си ситуацията с квантовата механика: имаме нещо, което притежава свойства на вълна и частица едновременно, т.е. нещо което по дефиниция е противоречиво. Всичко би било добре, елементарно можем да твърдим, че такъв обект не може да има, щото дефиницията му е противоречива, но за жалост такъв обект има. Единственият изход е да променим критериите си за противоречива дефиниция. Т.е. противоречива <до този момент> дефиниция престава да се счита такава, границите на логиката се променят. В момента има цяла дисциплина, "Квантова логика".
Същото е положението с обект А. Ако приемем, че той действително съществува, това би разширило границите на логиката, и съответно такава дефиниция няма да е нелогична, съответно противоречива. Ние обаче оценяваме всички постъпки на обект А като логични по сегашната логика (спомнете си "какво по-логично от това обекът А да е създал живота"). Вече обсъждахме какво би станало, ако разширим тази логика, да не се връщаме.
Не разбирам какво не разбирате, но мога само да го преразкажа с други думи.
"може всичко" е противоречива, защото който може "всичко", може и невъзможното за него. "може всичко" претендира за всеобхватност, например част от "всичко" е "нищо не моженето".
"не може всичко" не е противоречива, защото той може много, но не и невъзможни неща.
Двете дефиниции определят множества с различна мощност, затова (не)противоречивостта им не е свързана.
Забележете, всички разсъждения правим в рамките на логиката.
За пример бих използувал и вашето твърдение от по-горе:
"ако дефиницията е противоречива, то тя не определя никакъв обект"
Отрицанието не означава, че непротиворечива дефиниция ще определи някакъв обект;
Непротиворечива дефиниция също може да не определя никакъв обект. Самата дефиниция не инспирира съществуването на обект.
Ако помислите, ще видите, че ние всъщност говорим за едно и също, но по различен начин:
а) дефиницията на обект А е противоречива, но това е защото логиката с която боравим е ограничена по отношение на обекта А;
б) обектът А е непознаваем със човешките средства (именно щото излиза извън рамките на логиката, с която се опитваме да го изучаваме).
Това при положение че обектът А съществува, а не се отхвърля автоматично поради противоречивост на дефиницията.
Мисля да не задълбаваме с логиката повече, а?
|