"Имам и един въпрос: ако бог не се подчинява на логиката, защо трябва да очакваме логични действия от него? Защо ако каже нещо, трябва да считаме че е истина? Защо ако обещае нещо, трябва да считаме че ще го изпълни?"

Нашите взаимоотношения с Бог не са построени на логична основа. Ние не можем да очакваме логични действия от Него, защото Неговите действия зависят от Самия Него единствено. И никаква логика или нещо друго извън Бога не може да ги предопределя. Това би означавало, че има принцип, на който Бог е подчинен. Ще кажете - пак опряхме до логиката. Да, опряхме, но само като помощно средство за да разясним нещата и то в някои случаи.

Стана дума, че поведението на Бог не се определя от логиката, но много неща, свързани с Бога, могат да бъдат логично обяснени. Други пък - не. Има разлика.

Законът на любовта не се подчинява на логиката например. Може човек да си спряга, че обича защото..., че има логична взаимовръзка между двама индивида, че има взаимна полза, че има химия на връзката, хормони и ала бала. Но се оказва, че това обяснение само се опитва да натика любовта в своя си калъп, при което осакатява представата за нея. Любовта е необяснима, тя може да се усети, може да се преживее, може да се приеме, дари и т.н. и тогава тя е пълноценна. Но не може да се обясни. Това е същото като да обясниш логически как се пее. Колкото и учебници да изчете някой и колкото и теория да прегледа той няма да получи тези умения, които може да му предаде човек, когото може да наблюдава. Външния логически модел на пеенето не може да замени самото пеене, дори формално.

Искам да кажа, че човек има възможност да възприеме един модел, който не може да бъде описан логически. Човек сам по себе си може да реализира нещо, което е недостъпно за формалната логика. Т.е. логиката днес е използваема за много малко от нещата, които човек трябва да преживее. Цялото външно знание за човека е възникнало за да опише това, което човек има възможност да постигне. Но не бива да се ограничаваме с външното знание за себе си. Защото ние самите превъзхождаме това знание. Ние самите сме по-ценни от това знание. То ни помага да осмислим само тази малка част от нас, в която е ограничено. Да осмислим, но не и да преживеем.

Така например логиката не може да ни помогне във въпросите на любовта. Нито обратното. Но за нас любовта е по-важна от логиката. Защото любовта може да се преживее, любовта може да бъде смисъл на живота, а логиката нито едното от двете. Защо така? Защото любовта може да бъде част от човека, а логиката може да бъде само описание и обяснение на част от човека.