"Да си призная, целият разговор го водя от позицията, че няма логична предпоставка с която да се докаже съществуване (и несъществуване, разбира се) на обектът А"
С това трябваше да започнете.
За да има логическа предпоставка на доказването на съществуване на обекта "А" то той трябва да е дефиниран в рамките на някаква логическа с-ма.
А понятието за Бог не само, че не е определено, но и по принцип не може да бъде в никаква с-ма, без знчаение крайна или безкрайна. А и как би могло нещо да определи напълно Бог, това би означавало да Го съдържа напълно в себе си което е невъзможно.
Вие правилно забелязахте ограничеността на рационалистичната форма на познание в някой случаи. Познанието за Бога е нещо повече от рационалистичната форма на познание, и не я изключва, а я съдържа в себе си. Погледнете частица от това знание, написано от Преп. Максим Изповедник още в 7-ми век, в което се говори за това което ви вълнува:
1. Бог е един - безначален, непостижим, всецяло имащ силата да бъде, напълно изключващ всяка мисъл за "кога" и "как"; Той е недостъпен и непознаваем в Своето естество за никаква твар.
2. Всичко съществуващо е познаваемо и обхватно от мисълта такова, т.е. познаваемо, е познанието, за което има доказуеми начала. Бог се именува необятен, но от мислимото, познаваемото се заключава и вярва, че Той съществува.
3. Познанието за сътворените неща има за свое доказателство свои собствени доводи, получени по естествен път, от които и естествено се определят. Обаче по доводите, които се намират в тези неща, за Бога само се вярва, че Той е. Давайки на благочестивите изповядването и вярата в това, че Той съществува, вярата става по-твърда от всякакво доказателство - тя е истинско познание, имащо недоказуеми начала, бидейки уверение за нещата, превишаващи ума и словото.
4. Бог е начало, среда и край на всичко съществуващо: начало - като Творец, среда - като Промислител, край - като Завършител, защото, както казва Писанието, "Всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки , амин" (Рим. 11:36)
|